Проблемът на младите хора в България за повишаване нивото на образованието е изключително наболял в последните няколко години. Това се дължи на безцелния им начин на живот. Навиците, ценностите и целите на днешното поколение са крайно безполезни и безсмислени. Подрастващите българи освен че не държат на високото ниво на своята грамотност, но и не се притесняват, когато тя липсва изцяло. Те имат други приоритети в живота, на които държат и които са поставили на първо място, и това доколко те могат да пишат и говорят правилно на родния си език, започва все по-малко и по-малко да ги интересува..
   Първото и най-достоверно доказателство за неграмотността в България са държавните зрелостни изпити (матурите), които се провеждат всяка година за завършващите своето средно образование ученици. Резултатите от тях вместо да се подобряват, стават все по-разочароващи с времето. Във края на всяка учебна година абитуриентите се плашат от предстоящите им матури, което е съвсем нормално и допустимо, но по-притеснителното в случая е, че проверяващите преглеждат със страх работите на дванадесетокласниците. Бъдещето на нашата страна се крепи на младежите, на техните амбиции и желания да подобрят сегашното ù положение. На какво да се надява България, когато тя отглежда деца, незаинтересовани от собствената си култура и от културата на обществото като цяло?!
   Външните оценявания, които се провеждат ежегодно в училищата, също са пример за грозящата ни опасност, че след  няколко години българите няма да могат да напишат дори собствените си имена правилно. Правят се елементарни правописни грешки, които са недопустими за деца, получили вече основата си, върху която трябва да градят, а не да сриват. Днес те се интересуват само и единствено от това да се забавляват (ако това може да се нарече забавление) играейки безсмислените игри във социалната мрежа „убиец” – Facebook. Единственото им разнообразие и това, което може да отнеме вниманието им от игрите, е тъй нареченият чат, чрез който могат да разменят някоя и друга безполезна информация. Дори в това не я бива днешната младеж – онлайн приятелство, онлайн любов... и офлайн за наистина ценните и важни неща в живота. Но как да се научат да пишат правилно, след като интернет ги учи на „нови правила”. Една част от азбуката е заменена с цифри, а останалата просто не се изписва с български букви. Освен това масово се изпускат букви (напр. сички вместо всички ) по време на чат разговорите, което се превръща в навик и на по-късен етап тази грешка започва да се допуска и при писането на ръка. Друг факт, който също е причина за притеснение, е това, че в много от случаите интернет навикът да се пише на латиница се пренася върху белия лист и измежду нашия роден език се срещат букви от латинската азбука. Грешка, която не е придобита от интернет пространството, но системно се допуска дори и в официални документи и писма е множественото число с „й” в края. Замисля ли се някой колко драстично спада нивото на грамотността в писмените комуникациЙ?!
   Всичко това се дължи не на развитието в областта на технологиите, а на това, че хората злоупотребяват с възможността за улеснение, която им е предоставена. Интернетът не само че не се използва по предназначение и за полезни цели, но и непрестанно се прекалява с неговата употреба. Освен това той окончателно раздели днешното поколение от книгите. Днес всички разчитат на google, а не на библиотеката, защото хората вече се научени на лесен достъп до информация,  дори и тя да не е вярна,  те я предпочитат в този вариант пред това сами да потърсят в книгите.
   Неграмотността е пречка във всяка една от сферите на социологическата структура на обществото. То не може да се развива и да достигне напредък в която и да е област, ако културата му не е на достатъчно добро ниво. В сферата на комуникациите например, тази грешка е недопустима. Няма как една медия да бъде разработена, ако в нея не се пише и говори на правилен български език, най-малкото защото тя няма да бъде взета на сериозно от страна на зрителите. Духовното производство (ДП)  и общественото управление (ОУ)  също са сфери, в които е немислимо да се допуска неграмотност. Политиката, институциите и законодателствата, както и науката са области, в които културата трябва да бъде висока и се изисква изключително прецизно отношение към нея. Развитието им е невъзможно, ако в основата им има проблем, а основата е точно грамотността на обществото. Тя обаче в последните години рязко спада надолу и по необясними причини, хората не са заинтересовани от този факт. Малко са тези, които се стараят да го променят, за тази цел се изисква упоритост от страна на всички, а не само на  5% (примерно) от обществото.
   Саморазвитието на системата е изключително важно за цялата социологическа структура. Ако в една от сферите грамотността започне да се развива и да постига напредък,  този напредък ще започне да се възпроизвежда и постепенно ще се забелязва все повече и повече и в останалите сфери. Това ще подпомогне за ограмотяването и образоването на народа, както и да повишаването нивото на грамотност на обществото като цяло.
   Дали проблемът идва от преподавателите, от учениците, от родителите? Или вината е по равно за всички? Аз лично мисля, че всеки отговаря сам за себе си. Да си неграмотен е не само огромна обида, нанесена на родния език, но и неуважение към самия теб. Искрено се надявам, че обществото ще спре да се отнася към грамотността си така пренебрежително, както до момента и ще се постарае да докаже възможностите си.