и само толкова
защото обичам да мисля,
че в тъмното срещу мен си ти
и защото мълчим...
и защото всичко, което казваме, ни дави все повече и повече в мълчание,
защото говорим едновременно и едновременно спираме
и после...
после отново...
и защото се задъхвам...
и ръцете ми треперят...
и бързам да ти кажа какво ли не... но то нито е завършено, нито ще достигне някъде
и защото обичам да ти се любувам толкова,
колкото мразя безпомощността си, докато се обръщаш и си тръгваш,
когато си чакала прекалено дълго
и защото мога да се протегна и да те докосна...
също както ти можеш да се отдръпнеш
също както ти можеш да ме отблъснеш назад
и защото знам, че това ще спре да се случва
това, да обличам мислите си с лицето ти
и ти от сега нататък ще бъдеш всичко, което съм се мъчил да натикам надълбоко и да скрия...
от себе си
и защото не знам дали е било по-трудно, докато чаках
или откакто ме забеляза
и защото бих могъл да си мисля, че въпреки, че стоя пред теб...
ти не виждаш...
мен
и защото съм готов да се удавя, гледайки как ти се давиш
вместо да протегна ръка към теб...
защото никога не знам кога бих могъл да страдам по-малко..
но не, защото ме е страх от ноктите ти...
не
нямам търпение да усетя как потъват в мен
защото ще знам, че някой е зает единствено с мен
и...
и въпреки това, още не разбирам причината да стоим неподвижни лице в лице
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлин Николов Все права защищены
