abased (Светлин Николов)
30 118
31.03.2007 г., 5:07 ч.

и само толкова 

  Есета
1649 0 4
1 мин за четене


защото обичам да мисля,
че в тъмното срещу мен си ти

и защото мълчим...
и защото всичко, което казваме, ни дави все повече и повече в мълчание,
защото говорим едновременно и едновременно спираме
и после...
после отново...

и защото се задъхвам...
и ръцете ми треперят...
и бързам да ти кажа какво ли не... но то нито е завършено, нито ще достигне някъде

и защото обичам да ти се любувам толкова,
колкото мразя безпомощността си, докато се обръщаш и си тръгваш,
когато си чакала прекалено дълго

и защото мога да се протегна и да те докосна...
също както ти можеш да се отдръпнеш
също както ти можеш да ме отблъснеш назад

и защото знам, че това ще спре да се случва
това, да обличам мислите си с лицето ти
и ти от сега нататък ще бъдеш всичко, което съм се мъчил да натикам надълбоко и да скрия...
от себе си

и защото не знам дали е било по-трудно, докато чаках
или откакто ме забеляза

и защото бих могъл да си мисля, че въпреки, че стоя пред теб...
ти не виждаш...
мен

и защото съм готов да се удавя, гледайки как ти се давиш
вместо да протегна ръка към теб...
защото никога не знам кога бих могъл да страдам по-малко..

но не, защото ме е страх от ноктите ти...
не
нямам търпение да усетя как потъват в мен
защото ще знам, че някой е зает единствено с мен
и...

и въпреки това, още не разбирам причината да стоим неподвижни лице в лице

© Светлин Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, това е най-бездарното ми есе. Точно замисълът не е това, с което се гордея...
  • Харесва ми замисьла на есето ти! Много е интересен и замислящ
  • Хареса ми!
  • Харесва ми, стилът ти може да се разпознае, това е много важно, може би най-важното при писането. Поздрави
Предложения
: ??:??