защото обичам да мисля,
че в тъмното срещу мен си ти
и защото мълчим...
и защото всичко, което казваме, ни дави все повече и повече в мълчание,
защото говорим едновременно и едновременно спираме
и после...
после отново...
и защото се задъхвам...
и ръцете ми треперят...
и бързам да ти кажа какво ли не... но то нито е завършено, нито ще достигне някъде
и защото обичам да ти се любувам толкова,
колкото мразя безпомощността си, докато се обръщаш и си тръгваш, ...