Идва ли Любовта сама?

    Трябва ли да търсим любовта? Трябва ли любовта да ни намери сама? Да се оставим течението
да ни води или ние да направляваме лодката на вечната любов, ако изобщо има понятие "вечна любов".
    А може би любовта е само началната фаза на една връзка, а след това тя преминава в доверие, преданост, разбиране, разрешаване на проблемите - с една дума - съществуване.
Всеки човек в живота си се стреми към едно - да намери своята половинка и да създаде уюутно огнище и да отгледа поколението си. Но дали това търсене дава резултат, дали трябва през глава да се спускаме от връзка във връзка, надявайки се това да е човека, с когото ще можем да прекараме дните си, или просто сме се хванали като "удавници за сламка".
    Може би ако се пуснем волно, любовта ще ни открие, а може би любовта е "сляпа" и никога няма да дойде сама. Това са неща, които всеки сам трябва да си обясни. Любовта идвала изневиделица, когато най-малко я очакваш. Дали? Дали ако не се бориш за нея, тя ще те ощастливи?
    Но ето, че аз съм тук да ви изкажа собственото си мнение с няколко факта от моя живот. Опитах се да намеря истинската любов, да се боря за нея, но не успях. Сблъсквах се само с неподходящи хора, които или се отнасяха незаслужено лошо с мен, или бяха обвързани, което аз разбирах след като вече съм "лапнала въдицата". И накрая винаги оставах сама и излъгана.
    Опитах се да се оставя в ръцете на забързания живот, но както вече казах - любовта явно в "сляпа" за мен, защото не можа да ме намери. А аз толкова се нуждая от нея. Отново се сблъсквах с хора, които търсят приключение, които искат мимолетна връзка, а аз съм имала достатъчно такива. Искам нещо сериозно, искам човек, който да ме разбира, който да ми дава любов, който да пали страстта в мен. И може би това е причината, във всеки да се опитвам да намеря утеха, и после да разбера, че това е просто поредната еднодневка. И отново потъвам сама и унивам от мисли за това, какво би било ако...!!!