А може би всичко е просто доза инат и гордост? 

Докъде стигаш... как свършва всичко, ако гордостта и инатът се срещнат и препречат пътя на желанието и действието? Остава ли желанието по-силно...? Дали гордостта убива всички чувства, а инатът възпира всички действия? 

Какво се случва, когато вместо да изразяваме чувства, чакаме те да минат? Има ли начин гордостта и инатът да ни направят по-щастливи? Ако истината е по-жестока от мълчанието, смятаме ли, че ще сме по щастливи, ако замълчим...? 

Дали времето лекува чувства? Дали заличава желанието? А ако е така, дали прекаленият инат няма да накара времето да заличи всички копнежи? И когато си отиде, всичко да е станало минало? Дали гордостта няма да ни донесе страдание и сълзи? Кога е дошло времето да я забравим, да продължим с малко наведена глава? Или може би по-гордо вдигната? 

Има ли смисъл да казваме, че "има начин, ако има желание", когато сме горделиви и инат хора? Има начин, но гордостта да направиш крачка те спира и започваш да се оправдаваш пред себе си... тогава пък има оправдания, но има и желание! А всичко се разбива под ударите на отминаващото време... 

Има ли желание, има и начин... няма ли желание, оправдания много... но има ли гордост и инат - няма смисъл... Сигурно всичко загива и остава само един въпрос "А какво можеше да бъде?"... 

Рано или късно всички ще разберем отговорите на тези въпроси... рано или късно ще разберем струва ли си да даваш всичко, а да получаваш само "гордостта" на отсрещната страна...? И дали няма това да те нарани и на инат "да даваш гордост" в замяна... 

Където и да водят всички тези действия, каквито и да са отговорите... 
Начин има, ако желанието е чисто, истинско... и просто действаме, без да го мислим и пресмятаме!!!! 

Въпроси, над които да се умува, винаги ще има... 
По-добре да изживеем нещо, а не да го пропуснем! 

THE TIME IS NOW!!!!