Черно бял, тъмен спомен...

Един неизтриваем кадър от нашият живот!

... от който боли...

Преплетени ръце... слети души... наивна любов... като детска игра, непозната...

Горещи тела, за грях създадени... заслепени погледи, омаяни...

Приемаш го като ангел хранител, а всъщност е дявол безпощаден... от чувства изморен и измамен... без вяра... без любов... без надежда...

А за теб той е талисман безценен... сигурност и топлина... пътеводител единствен в света!

Преплитате отново вий ръце... на крачка от смъртта, готови... само и само да сте винаги заедно... в ада... или..рая... не е важно...

А струва ли си да правиш това?!

За теб той е единствен... а дали ти за него си единствена?!

Името му постоянно изричаш... дори без глас в любов се вричаш... и от болка ранена... пак него продължаваш да викаш...

Благословиш го, сякаш само той е на този свят...

Мила приятелко... не разбивай сърцето си... Измамница като него не ставай... Животът е кратък, със скрита тъга не продължавай... остави го PLAYBOY-я да използва всяка, само за играчка... ти не си играчка... днес да е мил... а утре лош... днес те пленява... а утре изостава...

Не разкривай себе си бързо ти... и ключът към сърцето си пази... ключът, като загадка тайно го крий... с думи умело ти играй... но ключът на него не го давай!

Сигурно си мислиш: глупава съм в момента... че говоря ти за тези твой неща... но внимавай - любовта гори... нека още да не те изпепели... в тези години на бурна младост... нека всеки ден за теб да бъде свободна буйна радост... в окови не заключвай се сама... за някаква безцелна душа... нека сам се скита... денем... и нощем...

С друга не се надпреварвай и злоба недей таи... знай... всичко някога се връща... че и тъпкано дори!

Той глупав е, щом теб изпуска... а неканен в прегрътки на друга се натиска!

Винаги пътят към сърцето му търсиш... но погледна ли първо дали има сърце!? Дори и невъзможното направи... но забеляза ли той това? И гръб на всички ни обърна... защо ли?

Без неговото внимание се чувстваш като призрак невзрачен... бледа, измамена душа... ангел със срязани крила... една ходеща следа... Защо позволи му да те рани и живота ти да промени!?...

Сега боли, нали?!

Приятелка добра ти бях... обиди една след друга търпях... От него исках да те отдалеча... но явно не намерих начин... вярвах в теб... и желаех ти доброто...