Jul 27, 2007, 1:08 PM

Исках да ти помогна

  Essays
2.3K 0 1
2 min reading
Болката от думите “завинаги заедно”!

Черно бял, тъмен спомен...

Един неизтриваем кадър от нашият живот!

... от който боли...

Преплетени ръце... слети души... наивна любов... като детска игра, непозната...

Горещи тела, за грях създадени... заслепени погледи, омаяни...

 

Приемаш го като ангел хранител, а всъщност е дявол безпощаден... от чувства изморен и измамен... без вяра... без любов... без надежда...

А за теб той е талисман безценен... сигурност и топлина... пътеводител единствен в света!

 

Преплитате отново вий ръце... на крачка от смъртта, готови... само и само да сте винаги заедно... в ада... или..рая... не е важно...

А струва ли си да правиш това?!

За теб той е единствен... а дали ти за него си единствена?!

 

Името му постоянно изричаш... дори без глас в любов се вричаш... и от болка ранена... пак него продължаваш да викаш...

Благословиш го, сякаш само той е на този свят...

Мила приятелко... не разбивай сърцето си... Измамница като него не ставай... Животът е кратък, със скрита тъга не продължавай... остави го PLAYBOY-я да използва всяка, само за играчка... ти не си играчка... днес да е мил... а утре лош... днес те пленява... а утре изостава...

 

Не разкривай себе си бързо ти... и ключът към сърцето си пази... ключът, като загадка тайно го крий... с думи умело ти играй... но ключът на него не го давай!

 

Сигурно си мислиш: глупава съм в момента... че говоря ти за тези твой неща... но внимавай - любовта гори... нека още да не те изпепели... в тези години на бурна младост... нека всеки ден за теб да бъде свободна буйна радост... в окови не заключвай се сама... за някаква безцелна душа... нека сам се скита... денем... и нощем...

 

С друга не се надпреварвай и злоба недей таи... знай... всичко някога се връща... че и тъпкано дори!

Той глупав е, щом теб изпуска... а неканен в прегрътки на друга се натиска!

Винаги пътят към сърцето му търсиш... но погледна ли първо дали има сърце!? Дори и невъзможното направи... но забеляза ли той това? И гръб на всички ни обърна... защо ли?

 

Без неговото внимание се чувстваш като призрак невзрачен... бледа, измамена душа... ангел със срязани крила... една ходеща следа... Защо позволи му да те рани и живота ти да промени!?...

Сега боли, нали?!

Приятелка добра ти бях... обиди една след друга търпях... От него исках да те отдалеча... но явно не намерих начин... вярвах в теб... и желаех ти доброто...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • мъдро е,но ако винаги не даваме ключа никой няма да влезе;[затова хората рискуват..въпреки това е истинско това което си написала 6 от мен

Editor's choice

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...