summer (Стефани)
38 134
7 июл. 2010 г., 10:01

Истински 

  Эссе » Личные
1291 0 3

    Понякога не ви ли се струва безсмислено... всичко... целият свят губи смисъл, цел, посока и заедно с него и вие губите части от себе си.
    Мразя подобни моменти. Мразя да не зная на какъв етап от живота съм, къде точно се намирам в даден момент. Психиката ми просто отказва и се отдавам на емоциите,
което пък от своя страна не вещае нищо добро. Загуба след загуба, удар след удар. Не сте ли уморени? Не искате ли почивка? Не искате ли нещо истинско, нещо стойностно, нещо реално - точно в този момент, тук и сега. Не утре, след
седмица, месец. СЕГА.
    Искам го сега, да бъде тук, до мен, с мен... просто искам да живея в настоящия момент, искам да усещам, да докосвам, да целувам - и да ми се отвръща -
ИСТИНСКИ, наяве, не насън, не в мечтите, не в някой следващ, чужд момент. Искам го сега... просто го желая. Без да мисля, само да усещам. Да докосна истината, да избягам от миража.

© Стефани Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, след бягството винаги се връщаме. Аз лично го имам този навик, прощавам и се връщам...Важното е да има към какво да се върнеш...
  • Не веднъж съм го искала.......
  • Познато...
    Но след бягството пак се връщаме... след поредната глътка мечта...
    Просто трябва...

Предложения
: ??:??