6 янв. 2007 г., 00:49

Изблик

1.6K 0 2

  Искало ли ви се е някога да спрете да чувствате? За миг да се оттърсите от всички неволи и мъки?
Да изхвърлите всичката болка и тъга от себе си? Да забравите за проблемите, за страдащите хора, които обичате?
Да забравите какво е да обичаш...
   Чувствали ли сте се безпомощни? Да виждате нечие страдание и да не можете да му помогнете?
   Замисляли ли сте се за деня, в който всички умираме? За деня, в който ще изгубите човек, който цените?...
   Просто идете до тях, до всички, които означават нещо за вас, прегърнете ги и им кажете, че ги обичате наистина. Защото
всеки заслужава да бъде обичан. Всеки има нужда от това...
   Утре може да е твърде късно...
 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ем Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...