Изборът е символ на свободата. Дълбоко в нас е заложена жаждата и необходимостта от независимост.
Когато правим избор винаги е добре да се проследи логиката на нашите въжделения и позиции, за да можем да сме по-близо до целта.
За да съумеем да използваме правото си на избор са важни външните фактори и средата, в която се намираме. Ако изборът се взима под натиск, чрез изнудване или против волята ни това моментално се превръща в акт срещу самите нас.
За да избираме, трябва да разбираме света около себе си. Ние всъщност всекидневно упражняваме правото си на глас в един много по-малък битов мащаб, в който всяка крачка напред а не в страни е вече направен избор. Дали да бъдем сред хора, които ни обичат или да сме заобиколени от същите, но без да питаем силни чувства, е въпрос на избор.
Дали да бъдем смели и да поемаме рискове е също в наши ръце. Да избираш, означава да си способен да взимаш решения! Много често реалността около нас потиска романтичните пластове на илюзионния свят, който сами си създаваме. Къде избираме да живеем? Там, където светът те залива с ежедневни трудности и безпокойства, или е по-добре да избягаме в нашия собствен свят на мечти и надежди?! – Въпрос на избор. Може би е добре да се посещават и двете места с лечебно-оздравителна цел?
Изборът винаги крие и своите рискове. Озадачени и разочаровани от решенията си, често установяваме, че поетият път е грешен и ни води към пропаст. Тогава отново взимаме решение, правим остър завой и се озоваваме в позицията на вечно лутащо се същество. Но все пак не трябва да се страхуваме, че ще сбъркаме, защото всяка наша грешка е урок.
И ето, правим поредния избор да имаме цел в своя живот. Много внимателно я подбираме, създаваме и започваме да бягаме след нея. Често това е едно абсурдно бягане, защото целта на живота не се намира в неговия край, а може би някъде по средата. Ние сме я подминали, без да я познаем и сме продължили устремени в своя бяг. Безмилостният ход на времето ни кара да побързаме със своя избор - утре може да е късно. Може би този миг никога да не се повтори и това чувство никога повече да не ни докосне. Трябва да изберем дали да бъдем някой друг, или да анализираме повече себе си? Да се усъвършенстваме и да опознаем и развием добрите си страни. Да наложим самовъзпитанието си като приоритет и да следваме законите на добрите междучовешки взаимотношения. Да харесаме себе си и да не се поддаваме на недостатъците си, чрез които лесно забравяме стойностните неща и претопяваме душата си в името на неясното измамно утре.
Има хора, на които им липсва смелост да направят своя избор да говорят истината вместо лъжата. Тези хора съзнателно взимат решение да бъдат лицемерни, което, разбира се, до голяма степен се определя от тяхното възпитание. В големи мащаби се наблюдава същото твърдение и с политически характер. В икономическата, обществената и социалната среда, развитието на публична лицемерност достига върхови постижения за сметка на хората, които са направили избор да се доверят на въпросните избиратели на лъжата. Днешният свят е свят на забогатяващи лъжци, които с лека ръка ни захвърлят на бунището на историята, без да си дават реална сметка за последиците! Тези, които избират да си задават въпроси и да търсят техните смислени отговори, и тези, които избират съвестта да ги води по пътя на неспирните житейски премеждия, са истинска рядкост. Малко са и тези, които избират да обичат, да познават любовта и да бъдат верни на нея. Но така или иначе желанието, бидейки то силно, трансформира в решение, а решението е избор.
Изборът е тласък и трамплин за нещо ново. А предстоящото разнообразие ни окрилява и ние бързо политаме в него. Съзнанието поема по каменистата пътека на новото време, изпълнено с надежда за един по-добър свят.
Ако изборът е лесен, означава, че не е с особена важност. Но ако се лутаме дълго, измъчвани сме от хиляди дилеми и се намираме на поредния кръстопът в живота си, е изключително трудно да изберем. Когато ни предстоят най-важните решения, на този кръстопът няма никакви знаци. За съжаление, моралният и духовен вакуум на века, в който живеем, ни прави изключително уязвими и страхливи. Все повече се опитваме да да се отдалечим от тънкото мостче, което свързва духовното ни същество със съзнанието.
Сякаш колкото по-рядко стъпваме на него, толкова по самонадеяни стават нашите постъпки и действия. Отдавна сме спрели да имаме нужда да изберем да сме в хармония с природата, да не ù пречим, и най-вече да не я унищожаваме.
Всичко зависи от нас, от днешния ни избор и по-нататъшното ни естество на съществуване, защото ако оставим решението в ръцете на случайността, рискуваме да не живеем живота, за който сме мечтали. Взимайки решение, ние строим основите на личното си щастие и собствена реализация посредством вътрешна борба, или победа над самите нас! Така ние правим своите малки крачки по кратката си житейска пътека, като вярваме, че ще ни отведе до реалността, за която сме се борили неуморно. Няма грешен избор, ако сме го направили съзнателно. Последствията от него са пътят, който трябва да извървим.
© Марияна Добрева Все права защищены
Много правилно. Поздравявам те.