10 февр. 2009 г., 17:38

Изповед 

  Эссе » Любовные
2230 0 5
8 мин за четене
И З П О В Е Д
Когато нашият общ приятел ми каза, че при един ваш разговор си попитала за мен, а той доста подробно ти е разказал колко съм нещастен, поради това, че съпругата ми е починала и съм сам, че съм болен от лоша болест, че често не могат да ми осигурят скъпите лекарства, с които ме лекуват, а аз нямам възможност да си ги купувам - се вбесих! Не знам защо си представих, че от този миг нататък, ти, минавайки край кофите за боклук, ще се вглеждаш във всеки беден, болен и нещастен човек, който рови в тях, за да разбереш, дали това не е Асен. Нищо не му казах, но се амбицирах да те намеря и ти покажа, че съм нещастен, но не чак толкова, че съм болен, но не чак толкова, че съм беден, но не чак толкова. Беше ми трудно да те намеря. Близо петдесет години не сме се виждали. За теб имах само най-общи сведения от разговорите при срещите ми с наши общи приятели за това, че си завършила висшето си образование и си станала геолог, че си се омъжила, че имаш дъщеря и син, че си станала кандид ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Все права защищены

Предложения
: ??:??