Изповед

                      Защо, Господи, ме остави в заблуда? Защо аз сам този, който избра, онзи който непрестанно се скита, а нищо друго не открива... Защо всички мислят за пари? И защо трябва да издържам всичко това? Защо душата ми все пустее в празнота и защо все неразбран потъвам в дън земя??? Защо те питам за всичко това? Сякаш не знам, че Ти не си виновен, а ние, тоест аз. Но какво да направя, като никой не ме разбира. АЗ сам не разбирам себе си, защото се загубих в живота и преследвах себе си. Защо, когато открих себе си, още повече се загубих?Защо изобщо си задавам въпроси, след като те не ми помагат. За всичко си има причина и тази причина си Ти, който ни караш да страдаме, докато не се завърнем при Теб смирени и пречистени. Докато не разберем, че не парите и суетата властват, а духът  и красотата, любовта и светлината! MОЯТА съдба може би е такава, моята същност можe би се изповядва   или всичко е една дилема, която   докато не реша, няма да мога да продължа.                                                                       

Приеми моята изповед и пречисти ме тялом и духом, защото не искам повече да се лутам. Избърши сълзите ми и дай светлина на очите ми. АЗ съм благодарен, въпреки и неудоволетворен! АЗ съм онзи, който не иска много, онзи, който се умори да търси. Пред кой да се изповядам сега? Пред себе си или пред смъртта?Няма да умра тялом, но духом всеки ден примирам. Гледам ли, гледам как розите разцъфтяват в душата ми и как след тъгата идва радостта. Гледам надалече, но понякога пред себе си нищо не виждам. Сега разбрах, че рано или късно всичко се нарежда, но само ако си търпелив и уверен. Затова ще намеря сили да продължа с болката в мен и ще я залича с ВЯРА и Любов. Няма да се оплаквам вече, няма да си мисля и да казвам защо? А просто ще продължа, докато намеря живот в смъртта...