Изповедта на Кайо
Пиша само онези мисли, които напират и блъскат най-силно от вътрешната страна на черепа ми да излязат на бял свят.
Винаги съм си мечтал за идеалната любов. Но едва сега се опитвам да изясня какво точно да и бъде идеалното.
Не знам… Трябва да е такова чувство, което да ме изкара от сивотата на монотонното ми съществуване. Трябва да е нещо ново, нещо съвсем различно от досегашното… Може би не толкова банално, но задължително романтично… Да, точно това искам – абсолютната романтика. Това е абсолютната любов и пълната свобода според мен.
Защото любовта е свобода. Ето, това е моята лична житейска истина. Една от онези истини, които човек открива в търсене на себе си през различни етапи от живота си.
Обичам, следователно съществувам. Да обичаш, да даваш обич,…но тук се сблъсквам със стените на разочарованието, което понякога до такава степен ме загражда в някакво затворено пространство от емоции и мисли, че получавам клаустрофобия. Но не обикновената клаустрофобия, която по ...