Питали ли сте се някога, какво бихте отвърнали, ако някой ви зададе въпроса, "кой е този момент в детството ти, в който разбра, че всъщност... детството ти е приключило?"
Всеки човек има такъв момент, който се превръща в един незалечим спомен - в много от случаите, предопределящ изборите ни в живота. Странно е, нали? Сигурно вече се чудите, какво по дяволите искам да кажа с това...
Де да знаех... За мен това са просто думи, нахвърляни на лист хартия... или не? Може би се питате, защо задавам този въпрос?
Може би защото, когато човек остарее, започва все по-често и по-често да си спомня детството... с радост... с тъга... сякаш е било вчера.
Аз... моята е изпята. Аз извървях своя път, сега ми остават само спомените, но от скоро... постоянно се връщам към един и същи момент от живота си.
Бях на 6 или на 7 години... един ден, докато си подреждах играчките и се бях унесъл в мислите си... изведнъж се замислих за това, какъв ще бъде животът ми... какво ще се случи с мен... какъв човек ще бъда ...