Българинът обича да мисли и говори за политика. Той е всеизвестен роден и световен анализатор, като "работният му процес" протича най-вече на маса, пред чаша и мезе, най-верните му инструменти в този процес. Дълбочината на анализите му са пропорционални на изпитите чашки, и се въртят главно около това кой му е виновен - я Русия, я Америка, я комунизма, я капитализма. Всичко обикновено завършва с изводът "всички са маскари". И така до следващият път. За съжаление, му отбягват някои дребни детайли (като този защо наистина се намира в това си положение). Но това е разбираемо, толкова много "работа", не е Слънце да огрее навсякъде... Затова и реших да пиша по една такава малка темичка, която някак си отбягва от иначе зоркият му поглед. А тя е, колко още ще се радва на ракията с мезето, на големите си философско-диалектични умения и идеята за собственото си величие и незаменимост...

Кой наистина управлява света? Прост въпрос, с много отговори. Аз ще се задоволя с най-простия, но и любимият ми - нуждата. Дето се вика, интереса клати феса, но интереса от своя страна произхожда от нуждата. От какво се нуждаеше светът през индустриалната ера и даже още по-назад? Просто - от войници, но главно от работна ръка. И затова видяхме възхода на две системи - на капитала, и на социализма, насочени към този работник, който да създаде цялата тази хубава инфраструктура и техника която виждаме наоколо. Е, вече не можем да я видим в България, защото всичко се занемари, говоря за нормалните държави. Тази работна ръка (и военна служба) беше доминирана от мъжа, защото той изгради този свят, чрез работа, за да осигури семейството си. Така че и системите които бяха изградени, бяха насочени най-вече към него, неговата роля като център на семейството, политическият и културен живот. В него бяха заложени идеите за единствената жена, и за най-важната негова задача в живота - да работи и да защитава държавата и семейството си. Без семейство, един мъж е все едно нищо, гнида, пройдоха. Всичко това обаче започна да се променя бавно през 20 век към нещо по-различно, към един свят който очевидно се пренасочва към други неща, защото нуждата на вчерашният ден, не е задължително нуждата на утрешният.

Коя е тази нова ера която дойде след индустриалната? Наричаме я информационна, но тя е много повече. Това е ера, в която знанието и технологиите бавно изместват нуждата от обикновен работник. Работникът постепенно става *ненужен*. Повечето български трапезни анализатори, така и не разбраха каква всъщност беше битката между Тръмп и Клинън. Това беше битката на старата капиталистическа система, която е в последните си издихания, и новата глобалистично-корпоративна система която иска да заеме официално своето върховно място, за което дълго работи подмолно. Новата система не случайно трябваше да бъде оглавена от жена (нищо не става случайно, но за това по-нататък) и горкият Бърни беше изместен (който сигурно щеше да е иначе днешният президент, но просто беше от грешният пол). Общо взето повечето имаме представа какъв беше старият капитализъм, как работеше, какво създаде. Но според мен Тръмп няма да изкара дълго защитавайки го, защото се опитва да спре твърде голям процес. Ще гледаме, само времето ще покаже, има голяма битка, и голямо шоу, което за съжаление повечето дори нямат акъл да видят. Какво обаче представлява новата глобална система? Тази която ще бъде поднесена за пореден път на "народа". Тази която той все до последният момент не вижда и не разбира, макар и да смърди от километри.

Новата система е мулти-национална, защото в сърцето и са глобални корпорации слети с държавната власт на принципа на фашизма. Гугъл, Фейсбук, Туитър... кой стои зад главоломното изкачване на тези творения на информационните технологии? А предприятията които загубиха през финансовата криза, но Федералният резерв ги спаси? Това което е Америка днес, отдавна не може вече да се нарече капитализъм. David Stockman го нарича "Crony Capitalism", но това е по-скоро само симптом, на нещо много по-дълбоко. Това е нова система която се нуждае от корпорации чрез които да управлява, главните от които са тези от медийната машина (и което се доказа в кампанията на Клинтън), но и банковата система. Новата система иска да притежава умът на своите поданици, тя иска да им зададе шаблонът, да им каже много деликатно, но и сурово как да мислят. Дори чрез собствен глас на хората под формата на "социални мрежи", но и чрез повтарянето на определени "мантри" (което е част от всяка идеология).

Глобалистичната система не иска средна класа. Тя предпочита да плаща за ниско квалифициран труд в Китай или Индия. Тя обожава емигранти от третия свят. Това са хората които най-широко ще я прегърнат, за да оцелеят. Това са хората които ще претопят остатъците от образованата класа. Това са хората които ще се продадат за поредните социални обещания на политическите клики, чийто безпардонни лъжи вече не минават на национално ниво. Това са хората които ще направят трудът най-евтин, и ще скрият демографските проблеми идващи от неправилна политика.

От това следва, глобалистичната система е социална. Тя е нов вид социализъм, но за разлика от фашизмът - не на национално ниво, и за разлика от комунизмът - не е насочена към работническата класа. Но като всяка социалистическа система, тя е насочена към "онеправданите". В случая малцинства, емигранти, гейове, травестити, и най-важните - жените. Тя е готова да прегърне всеки който по някакъв начин се чувства онеправдан, в своята студена схватка на политическа коректност. Някой ще попита - как пък един път онеправданите не бяха децата... просто, нямат право да гласуват...

След като видяхме, че новата система няма толкова нужда от работници, защото от една страна голяма част от производството може да се работизира, от друга корпорациите изместиха производствата си в точки на света с неизчерпаем човешки ресурс (Китай и Индия)... какво тогава тази система няма? От какво изпитва нужда? Отговорът е пак прост - от подчинено население което  изпълнява достатъчно безропотно задълженията си... Население, без собствено мислене и мнение (поне значещо нещо), за да не създава проблеми. В крайна сметка глобализмът иска да подчини целият свят (от където идва и главният проблем с Русия), а това е изключително трудно да се получи мирно и да се запази този мир в дългосрочен план. Вече споменах някои от методите които се използват това да се случи:
 - разводняване на нацията с по-примитивни култури. Хем да посвикнат с мулти-културността, хем да падне малко интелектуалното ниво. Който има акъл за пет пари, разбира какво наистина е "емигрантската" криза и как тя беше създадена, що за "решение" беше измислено.
 - сриване на образованието - трябва да не знаеш много, умни хора вече трябват на малко места. Бачкатори и сферата на услугите, това остана.
 - сриване на качеството на храните и здравеопазването - не трябва да живееш много, че може да натрупаш житейски опит. Пък и да те издържаме без да имаме полза от теб, безсмислено. Трябва да работиш докато умреш.
 - унищожаване на средната класа, за да живеят хората от днес за утре, от политическо обещание, на политическо обещание.
 - разкол в семейството - мъжът вече е пречка в семейството, защото може да възпита децата си, но за това по-нататък.
 - промотирането на секса навсякъде и във всичко, за да може хората да са по-първични, а мъжете по-контролируеми от жените
 - разделение 50-50. Обикновено така се нагласят нещата, че хората да бъдат разделени точно наполовина, а след това на още половина, и т.н. докато останат групички без никакви възможности
 - медийна и социална пропаганда. Такова нещо като истинска журналистика не може да съществува, защото то би провокирало критично мислене. Трябва да има една унифицирана официална гледна точка, която да се повтаря непрекъснато, колкото и да е безумна. Колкото и да е очевидно, хората винаги се връзват, защото обожават да повтарят като папагали вместо да мислят. Медията освен това се явява и като заместител на културата, чрез музикални и филмови "забавления". Културата на национално ниво трябва да се унищожи и замени.
 - деформиране на икономиката, до положение нормалните фирми да се изкарат от бизнеса, за да се заместят с подставени които се финансират по държавни програми под претекст за "помощ" и поддържане на "стабилност".
 - контрол над парите които стават все по-електронни и по-контролирани. За който не знае, в конституцията на Щатите, държавата няма право да печата пари, и това не е "случайно". Затова трябваше да прокарат Федералният Резерв (който е известен с това, че не е нито федерален, нито резерв)... Крайният търсен ефект - ако те нарочим за "терорист" (или там каквото е модерно), може да ти резнем картата, и от там успех, един рейс не можеш да си платиш... Няма нужда даже от чипосване...
 
Нещата които описах може да звучат ужасяващо, а може би не. Бих предположил, едно 95% от населението ще си се чувства като в рая. То ще е (всъщност вече е) достатъчно затъпяло, за да не си дава сметка какво става с него. Ще му бъде сигурно осигурен минимален базов доход, за да може да яде палмово масло с ГМО царевица, и ще е пълнее щастливо... За това вече се говори, пък и реално го има в Америка чрез food stamps. Малкото останали интелигентни хора пък, ще могат да си търсят работа в целият свят, естествено ако слушкат и ползват интелектът си за какво им се нареди (пък и за какво друго, като (ще) са обградени със зеленчуци).

Защо започнах с това, че жената е в центъра на тази нова власт... Защото човечеството все пак трябва да се репродуцира, и ролята на жената в този процес, е доста по-дълбока и незаменима. Жената държи ключът към репродукцията, докато мъжката роля като осеменител е доста проста, а самите мъже я изпълняват със ... завидно собствено желание... Освен това жените са по-послушни, повече се водят от авторитети, по-малко са агресивни. Мъжът вече не може да е "глава" на семейството, защото новата система иска тя да е главата, авторитетът. Държавата трябва буквално да замени мъжа (поне на повърхността, а отдолу пак да го ползва). От осигуряването на жената, за да отгледа тя потомството си (да, нейното), до оформянето на ценностната и система и начин на мислене. По-този начин държавата, става "ментор" и на самите и деца, чрез "медиите", "социалните мрежи" и "образованието". Защо самата жена не е способна да е ментор, е отделна тема, при това достатъчно разработена, за да намесвам и това. Тези процеси са описани тук там как се развиват след 50-те години на миналият век. Експериментира се първо върху чернокожи в Америка. При тях първо се прокарва феминизма (затова и жените им са най-агресивни от всички раси), а след това и социалните помощи чрез които жената да се освободи от нуждата от мъж (затова и браковете им са най-разбитите). Чернокожите са и тези които говорят по тази тема с най-голямо разбиране, просто вече са го преживели. В днешно време, картината в Америка е ясна за всеки който се е интересувал поне малко, и откъм законодателство, и откъм статистика. Жената беше главният играч от "онеправданите", както работникът беше в предният социализъм. Държавата се втурна да "помогне" (както често се случва, като си неспособен сам да си помогнеш), а жените като цяло приеха тази "помощ" с отворени обятия (особено уши, тъй като те с това главно обичат). Една система която е готова да им каже всичко което поискат, и да им прехвърли всички пари които са им нужни. Как държавата ще вземе тези пари, си е нейна работа... Тези които все още не загряват, и си мислят че става дума за борба за равенството между половете... Ако жената наистина се изравни по всички тези показатели за които се говори, тя има винаги нещо повече, и то много повече, което никой мъж няма - матка. Моите съболезнования към тези които им е трудно да го осмислят, и защо този факт се крие усърдно когато се говори за "равенство". Точно както на държавата преди и беше нужна работна ръка, в момента и е нужна матка, която да отгледа новият модерен човек. Мъже, бяхте изместени, защото повечето от вас са уникално тъпи, с нищожна култура, отговорност, интегритет, и наистина не заслужавате място в патриархално общество. В новата система, жената ще е главата на семейството. Затова и трябваше задължително Щатите да излъчат Хилъри за президент, въпреки че тя беше изключително лош кандидат (ние същото го копирахме тук, със същият резултат...). Когато на тази жена и втръсне от вас, тя ще да ви изрита, и ще ползва държавата за да продължи да ви ползва парите. В Щатите в момента 70% от разводите се инициират от жени. Тя ще ви отнеме и детето, и ще го възпита сама както намери за добре с помощта на държавата. Включително може да го настрои срещу вас, за да си осигури по-голям контрол над него. Вие ще си търсите мъчно нископлатена работа, молейки се на корпорации и съревновавайки се с някой индиец живеещ с два долара на ден. След издръжката, ще имате само да мечтаете за нова жена, докато бившата ще се рекламира по социалните мрежи и няма да и липсват обожатели. Вие сте големите губещи, особено по-тъпите от вас които дори не осъзнават този процес. В България той тече естествено бавно, защото ние сме още в миналият век. Но когато роптаете за "евро-атлантическите ценности", може би е добре да се запознаете какви точно са те. Не са тия отпреди 50 години, вие докато спите, светът се развива... Когато в България се вдигне стандарта на живот, всъщност тези процеси ще дойдат и тук с пълна сила. За салатка с ракия, ще трябва да бягате при мама (ако още не го правите)...

А на жените честито, ако целта ви е била да обърнете нещата, и да излезете накрая отгоре. Това се случва, дори и тук, макар с по-бавни темпове. Този път критиката ми е към мъжкият пол, който както женският, често си фантазира нереални неща за себе си. Мъжът на 21 век няма нищо общо с този от миналият век, не могат да бъдат същите и неговите идеали и път за житейски успех. Навлизаме все повече в нова реалност, в който мъжете ще са слабият пол, но ги виждаме като деца, които още си въобразяват обратното... Ще се въздържа да коментирам жените и тяхната "сделка с дявола". Не може да се твърди, че предната система е била идеална, или че даже днешният мъж има капацитета за нея... Нещата се случват по необходимост, или както имаше една приказка, животът е това което се случва докато си правиш планове за него...

Ще завърша с думите на една жена, която си позволи да критикува жените и самата тя се шокира от резултатът. Като повечето хора, и тя си представяше, че живее във все още патриархален свят (това е 1971), или поне равнопоставен, но реалността е съвсем друга...

"People often ask me if I would write this book again. Well, I find it right and proper to
have done so. But seen from today's perspective, my courage in those days may
only be attributable to a lack of imagination. Despite all I wrote, I could not really
imagine the power I was up against. It seemed that one is only allowed to criticize
women on the quiet - especially as a woman - and could only expect agreement
behind closed doors. As we women have, thanks to our relatively stress-free life, a
higher life-expectancy than men and consequently make up the majority of voters in
Western industrial nations, no politician could afford to offend us. And the media is
not interested in discussing the issues involved either. Their products are financed
through the advertising of consumer goods, and should we women decide to stop
reading a certain newspaper or magazine as its editorial policy displeases us, then
the advertisements targeted at us will also disappear. After all, it is well established
that women make the majority of purchasing decisions."