Живеем в земята на Ботев
Измина толкова много време. Време на истински мъчителна носталгия, тъга и надежда да се върна по- скоро. От пет години съм далеч от страната си, някъде там из “уж” развитите страни, търсеща по- благополучен живот. Да, там, макар и като човек “втора ръка” живях по- добре по отношение на прехраната си. Но бях истински нещастна далеч от моята скъпа България. Бях с половин душа и сърце, да не кажа “без”.
Днес е денят, в който се завръщам – у дома.
Вървя с малкия си скромен куфар, крача безцелно, но зная, че съм си у дома, в моята родна страна, независимо къде съм живяла преди. Щом съм тук всичко може да е мой дом, защото е моята родна прекрасна земя. Крача из полетата, минавам покрай малки рекички и се наслаждавам на всяко малко листенце, песъчинка и птичка... и плача... от радост, че се завърнах. Насреща ми се извисяват величествените върхове на Рила и Пирин, на другата страна – веригата на Стара планина. Да, у дома съм! Щом видях отново това, което съм сънувала и бленувала цели пет години. Да, сега съм два пъти човек; сега чувствам, че живея; сега имам сили да се боря, да желая и да творя; сега и тук аз съм велик човек, решен да гради и остане в България, независимо от несгодите на съвремието ни.
Политическата обстановка в България в началото на новото хилядолетие ме принуди да я напусна. Но сега съм тук, не за нещо друго, а да не бягам от отговорността към България и стойностните, останали тук българи.
Докато бях далеч от дома, прочитах стотици пъти Ботевата поезия. Всеки път, прочитайки я, намирах нещо ново. Все повече чувствах, че се сливам с неговия дух. Той бе в мен, в моята същност. Единствено той ми даваше сили да издържа на всички лоши мигове като емигрант. Знаех, че заради него ще се завърна.
Направих го! Ботев – моят идол. Живял е по време на робството. Мечтал за свобода, равенство и братство. Дал е живота си за тази кауза. Неговата земя е била арена на ожесточени битки между тираните и народа, готов да извоюва свободата си. И въпреки всичко е била едно райско кътче – красива, величествена, вдъхновяваща.
Днес България не е по – различна. Днес обществото отново е разделено на два полюса – политици ( “тирани” ) и народа, жаден за нормален, сигурен живот. Страната ни отново е райско кътче – прекрасна, величествена и вдъхновяваща. Но хората, оставили се на произвола ( “тираните” ), са спрели борбата. А тя трябва да продължава...
Вярвам, че живеем в земята на Ботев, защото ако по негово време е имало хора като него, днес също ги има. Спомням си една мисъл на Емерсон: “ Истинският показалец на цивилизацията... е обликът на човека, който се възпитава в тази страна.”
Ботев е дал много на своята страна. Той е създал поезия, публицистика, участвал в комитети и национално – освободителното движение в страната, създал своя чета и накрая умира в борба в името на свободна България. Освен това той ни научи на много морални принципи – честност, борба, воля, желание, търпение, труд, като нито за миг не е спирал да вярва в освобождението и смелостта на българите. Той ни е обичал и е бил добър. Опита се да ни научи да се борим за справедливост, равенство и братство.
Днес има хора като Ботев. Рядко срещани, но ги има. Когато срещна един такъв човек, чувствам, че имаме надежда за един по – добър живот в България.
Сигурна съм обаче, че ако Ботев бе тук , около нас и разгледа днешната си земя, няма да е доволен. Защото ние не даваме всичко за една по – добра България. Би бил разочарован, че напразно се е борил и жертвал живота си. Няма го братството, нито равноправието, а свободата е абстрактно понятие.
Всички ние живеем в страната на Ботев, но едва ли някога ще го достигнем, защото той е обрекъл живота си за нас, а ние мислим единствено за себе си.
Продължавам да вървя... да се наслаждавам на нашата природа... и да се моля някой ден да променим себе си към по – добро...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© София Русева Все права защищены
