Живеем в земята на Ботев
Измина толкова много време. Време на истински мъчителна носталгия, тъга и надежда да се върна по- скоро. От пет години съм далеч от страната си, някъде там из “уж” развитите страни, търсеща по- благополучен живот. Да, там, макар и като човек “втора ръка” живях по- добре по отношение на прехраната си. Но бях истински нещастна далеч от моята скъпа България. Бях с половин душа и сърце, да не кажа “без”.
Днес е денят, в който се завръщам – у дома.
Вървя с малкия си скромен куфар, крача безцелно, но зная, че съм си у дома, в моята родна страна, независимо къде съм живяла преди. Щом съм тук всичко може да е мой дом, защото е моята родна прекрасна земя. Крача из полетата, минавам покрай малки рекички и се наслаждавам на всяко малко листенце, песъчинка и птичка... и плача... от радост, че се завърнах. Насреща ми се извисяват величествените върхове на Рила и Пирин, на другата страна – веригата на Стара планина. Да, у дома съм! Щом видях отново това, което съм сънувала и бленувала цели пет години. Да, сега съм два пъти човек; сега чувствам, че живея; сега имам сили да се боря, да желая и да творя; сега и тук аз съм велик човек, решен да гради и остане в България, независимо от несгодите на съвремието ни.
Политическата обстановка в България в началото на новото хилядолетие ме принуди да я напусна. Но сега съм тук, не за нещо друго, а да не бягам от отговорността към България и стойностните, останали тук българи.
Докато бях далеч от дома, прочитах стотици пъти Ботевата поезия. Всеки път, прочитайки я, намирах нещо ново. Все повече чувствах, че се сливам с неговия дух. Той бе в мен, в моята същност. Единствено той ми даваше сили да издържа на всички лоши мигове като емигрант. Знаех, че заради него ще се завърна.
Направих го! Ботев – моят идол. Живял е по време на робството. Мечтал за свобода, равенство и братство. Дал е живота си за тази кауза. Неговата земя е била арена на ожесточени битки между тираните и народа, готов да извоюва свободата си. И въпреки всичко е била едно райско кътче – красива, величествена, вдъхновяваща.
Днес България не е по – различна. Днес обществото отново е разделено на два полюса – политици ( “тирани” ) и народа, жаден за нормален, сигурен живот. Страната ни отново е райско кътче – прекрасна, величествена и вдъхновяваща. Но хората, оставили се на произвола ( “тираните” ), са спрели борбата. А тя трябва да продължава...
Вярвам, че живеем в земята на Ботев, защото ако по негово време е имало хора като него, днес също ги има. Спомням си една мисъл на Емерсон: “ Истинският показалец на цивилизацията... е обликът на човека, който се възпитава в тази страна.”
Ботев е дал много на своята страна. Той е създал поезия, публицистика, участвал в комитети и национално – освободителното движение в страната, създал своя чета и накрая умира в борба в името на свободна България. Освен това той ни научи на много морални принципи – честност, борба, воля, желание, търпение, труд, като нито за миг не е спирал да вярва в освобождението и смелостта на българите. Той ни е обичал и е бил добър. Опита се да ни научи да се борим за справедливост, равенство и братство.
Днес има хора като Ботев. Рядко срещани, но ги има. Когато срещна един такъв човек, чувствам, че имаме надежда за един по – добър живот в България.
Сигурна съм обаче, че ако Ботев бе тук , около нас и разгледа днешната си земя, няма да е доволен. Защото ние не даваме всичко за една по – добра България. Би бил разочарован, че напразно се е борил и жертвал живота си. Няма го братството, нито равноправието, а свободата е абстрактно понятие.
Всички ние живеем в страната на Ботев, но едва ли някога ще го достигнем, защото той е обрекъл живота си за нас, а ние мислим единствено за себе си.
Продължавам да вървя... да се наслаждавам на нашата природа... и да се моля някой ден да променим себе си към по – добро...
© София Русева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти за вярата в мен,вдъхваш ми надежда
-
Есето ти наистиана е много хубаво!Надявам се че няма да се сърдиш,ако препиша малка част от него за училище!А,не се тревожи,че не си могла да спечелиш нищо,защото наистина много те бива и съм сигурна,че един ден и ти ще бъдеш възнаградена за усилията,които полагаш!
-
Страхотно есе,браво!Звучи искрено.Наскоро гледах "Хъшове" в Народния и там ясно бяха отразени нещастието и скръбта да бъдеш "никой" в една чужда страна.Надявам се,че всеки който поиска да бъде просяк извън граница все пак ще осъзнае рано или късно,че е по-добре да си е просяк в България!А тези, които все пак са "другаде" и са щастливи, прав им път!
Харесвам стихотворенията на Ботев.Той Е един велик човек. -
Благодаря ти!Права си Има такива хора, срещам ги от време на време по пътя си... и се радвам на това, както би се радвал и Ботев.Дори като се замисля още по- задълбочено, виждам че дори хората,живели по негово време са били доста от тях апатично настроени- не всеки е имал онзи негов идеал.Но това е минало.Важното е Сега и Тук НИЕ ДА НАПРАВИМ каквото можем за доброто на нашата родна земя.
-
Това, което прочетох, ме накара да настръхна!
Великолепно е. Сякаш усетих духа на онова време, на Ботевото време.
Но за едно грешиш - Ботев нямаше да бъде недоволен, ако беше сред нас. Защото в сърцата, духа и любовта на онези хиляди българи като теб, той щеше да види лика на истинската Майка България. Своето "символ верую". -
Благодаря ви!Димитър,ще запомня съвета ти, който определено ми харесва!
-
Иска ми се да ти предложа нещо. Не знам дали разбираш, но днес е петък-13 (сакрална дата).И ето че на такава една дата тук, в този сайт се появи това толкова чисто и искрено твое есе. Иска ми се ти самата на всеки един петък-13 да намираш 5 минути и да препрочиташ тези твои редове. Желая ти това да се случва още много десетки години. Повярвай ми - ефектът и за теб и за България ще е наистина страхотен!
-
отново красиво произведение от младата госпожица София
прекрасно е че засегна позабравени мотиви
споделям напълно ориентацията ти и вижданията относно България и българското
(предишното есе също бе добро - не ме разбирай погрешно че го критикувах)
продължавай в същия дух
това е засега няма да прекалявам с коментарите -
Ах, колко ме зарадвахте!
Много ви благодаря - от сърце! След последното ми есе започнах да се съмнявам в себе сиТова есе бе по повод конкурс посветен на Ботев.Отново нищо не спечелих-нещо, което да ми даде стимул.2 момичета от училището ми взеха първо и второ място.Наистина ми бе кофти.Но като видях вашето одобрение ме направихте много по - щастлива.Благодаря ви! -
Браво! Отново успя да ме впечатлиш, София! Радвам се, че има такива млади хора като теб, които милеят за страната ни и не живеят с мисълта един ден да си отидат от тук. Вярвам, че ако човек иска да остане тук ще намери място си...
Нека се научим да ценим това, което притежаваме и да сме горди с него, така както Ботев се е гордял! -
Супер си!
И Ботев не е умрял напразно.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ето, без тази вяра сме загубени...