Измина толкова много време. Време на истински мъчителна носталгия, тъга и надежда да се върна по- скоро. От пет години съм далеч от страната си, някъде там из “уж” развитите страни, търсеща по- благополучен живот. Да, там, макар и като човек “втора ръка” живях по- добре по отношение на прехраната си. Но бях истински нещастна далеч от моята скъпа България. Бях с половин душа и сърце, да не кажа “без”.
Днес е денят, в който се завръщам – у дома.
Вървя с малкия си скромен куфар, крача безцелно, но зная, че съм си у дома, в моята родна страна, независимо къде съм живяла преди. Щом съм тук всичко може да е мой дом, защото е моята родна прекрасна земя. Крача из полетата, минавам покрай малки рекички и се наслаждавам на всяко малко листенце, песъчинка и птичка... и плача... от радост, че се завърнах. Насреща ми се извисяват величествените върхове на Рила и Пирин, на другата страна – веригата на Стара планина. Да, у дома съм! Щом видях отново това, което съм сънувала и бленувала цели пет годин ...