Животът и любовта
Седя с него на една маса и си мисля каква късметлийка съм...
А той ме поглежда и ми се усмихва палаво... Само той си знае какво са намислили и двамата с нея за мен... А тя седеше точно до него, умихната и сияеща като слънце...
Надявам се да е приятна изненада, въпреки че не обичам изненади...Но от тях само това може да се очаква...
Затварям очи като си мисля какво ли ме чака, като ги отворя... Хиляди мисли минават през главата ми, но никога нямаше да се сетя за...ТЕБ!
А ти идваш бавно, втренчил поглед в мен, поглед, с който можеш да ме убиеш, а на лицето ти се спуска дяволска усмивка...
Хвана и двамата за ръка, обърна се и ги поведе към светлината... А аз останах сама в тъмния ъгъл, свита на кълбо, а в главата ми се въртят само два въпроса:
"Защо отне живота ми?... Защо ми взе любовта?..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомира Все права защищены
"Защо отне живота ми?... Защо ми взе любовта?..."
