phbs (Красимир )
14 241
9 февр. 2007 г., 13:38

Животът не се брои с броя на вдишвания, а с броя, когато ти спира дъха 

  Эссе
6422 0 13
1 мин за четене
                           Животът не се брои с броя на вдишвания, а с броя, когато ти спира дъха

 Това е друга формулировка на известната фраза, че е от значение не колко си живял, а как си живял. Животът се измерва с преживяното. Като се говори за спиране на дъха, се имат предвид събитията, които са оказали влияние върху светогледа ни, направили са присъстването ни на Земята значимо, а не просто жалко съществуване.
 Ако  нямаше случки, от които да ни спира дъха, животът щеше да бъде ужасно скучен, сив, еднообразен, времето щеше да тече неумолимо бавно. Колкото битово и елементарно да звучи, че животът е скучен, е истината, защото ако не се случва нищо, от което сърчицето ни да потрепне, земното ни пребиваване ще изгуби смисъла и блясъка си.
 Смисълът на живота. Смисълът!? Сякаш е нещо утвърдено, сигурно, константа, може би, та говоря за него. Както се казва "има предположения, но още нищо не е сигурно". А сега обратно по темата. Та ако нямаше нищо, от което да ни спре дъха, сигурно щяхме да сме свидетели на невиждани по масовост и честота самоубийства. Точно приспиващото еднообразие на ежедневието е причина много хора да сложат край на живота си. Някой с "положение"  в обществото, материално осигурен, ще си отиде на младини заради отегчение, докато друг, за който всеки ден е нещо ново, непознато, дори борба за оцеляване, ще живее дълго и няма да се обезвери до последно.
 Изводът е, защото винаги има извод, че какъвто и да си, ако в живота ти не се случват събития, от които да ти спре дъха, или казано по друг начин, да ти се вдигне адреналина, то ти си вече мъртвец.

© Красимир Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да!Нещата(красиви или грозни) от които спира дъха ни така или иначе се случват!Това не означава,че сме МЪРТВИ!Прави ни слепи ако не ЗАБЕЛЯЗВАМЕ,че се случват и мъртви ако сме безразлични и безучастни в КИПЕЖА около нас!За да сме истински ЖИВИ...може би трябва да бъдем и Творци-предизвиквайки спиращи дъха(нашия и на хората около нас)ситуации и събития!??Та ...човек може да избира между Наблюдател,Творец ,Слепец и Мъртвец!А може и да е съвкупност от някой от тях!?Дето се вика:...Живота ври от събития,но дали ще сме сензорни да ги Познаем и Усетим?
  • Радвам се че има хора които мислят по същия начин,като теб и надявамсе ,че и за напред ще има такива!И животът е все пак един,трябва да се изживее както трябва!!!
  • А благодаря Какво толкова ти харесва в живота ти като "животно" ?
  • Като едно от онези "телета", за каквото се самоопределям, дълбокомислено ще заключа, че от моята телешка гледна точка есето ти е много хубаво. Дори да е някакво скучно домашно (както твърдиш, опитвайки да вкараш критична самоирония, от която прозира известна доза страх от неодобрение)личи, че си го писал с удоволствие. Харесва ми изказа ти - кратък е, не се увличаш в цветисти сравнения и словесни еквилибристики, прозира ум и някакъв протест, но не безмислен, дето се вика за идеята. Това е! С една дума-истинско, готино ЕСЕ! 6
  • Много правилни разсъждения поне според мен.Ако човек не опита нещо ново,ако стои на едно място,ако не импровизира и няма адренали...ами според мене това не е живот"Това е страшното бавно умиране на подсечено в корен дърво."
  • “Та ако нямаше нищо, от което да ни спре дъха, сигурно щяхме да сме свидетели на невиждани по масовост и честота самоубийства...”
    Прав си за това, но не е възможно всички мигове в живота да бъдат само такива. Онова, което не позволява на човек да се откоже от живота е надеждата, че ще има още и още такива мигове. Мисля, че различни неща спират дъха на различните хора. Моят дъх е спирал от красива природна картина, тогава, когато чувстваш, че си се докоснал до Божественото и... оставаш без дъх. Дъхът ми е спирал дори и когато прочета нещо прекрасно, или когато стоя пред нещо, което сякаш е дошло от вечността, или когато душите на двама души се сливат с любов – нима не спира дъха?
    За съжаление има мигове, когато ти спира дъха и от негативни чувства –дъхът ми е спирал и когато съм виждала картини на жестокост.
    Но да – това е мярката!
    Хубаво е есето ти. Браво!
  • Към Вили-че защо да не е критерий?Написал съм каквото съм мислил в даден момент и не казва,че е общовалидно правило.Всичко е въпрос на гледна точка,ценностна система.Не съм от чувствителните натури и затова не проявявам интерес към "красотата"(около мен).На този етап от живота ми(нали знаеш как са младите), по скоро не приемам еднообразието,праволинейното движение,тъпченето на едно място,липсата на движение.Искам движение.Не мога да търпя телета,които цял живот вървят по едни и същи пътеки и са доволни от това състояние на безвремие.
  • "...ако в живота ти не се случват събития, от които да ти спре дъха, или казано по друг начин, да ти се вдигне адреналина, то ти си вече мъртвец..."
    Това ли е критерий? А, ако живееш постоянно по този начин, но не си способен да забележиш красотата около теб? Онази, която не се хвърля на очи, а трябва да спреш, да и се любуваш и я почувстваш със сърцето? Тогава какъв си?
    А есето по принцип е кратка форма. Приличните не трябва да са повече от половин страница! Най-много 3/4 от страницата! Затова публикацията тук си е истинско есе!
  • Хе-хе.Времената се менят
  • че такива ли домашни имате днес....преди 102 години разсъждавахме на глас.....
  • Ще бъде много жалко и страшно, ако ги няма!
    Поздрави
  • А от мен - поздрави!!!
  • Домашно по философия в 11-и клас,размислите са елементарни.
Предложения
: ??:??