Животът не се брои с броя на вдишвания, а с броя, когато ти спира дъха
1 мин за четене
Животът не се брои с броя на вдишвания, а с броя, когато ти спира дъха
Това е друга формулировка на известната фраза, че е от значение не колко си живял, а как си живял. Животът се измерва с преживяното. Като се говори за спиране на дъха, се имат предвид събитията, които са оказали влияние върху светогледа ни, направили са присъстването ни на Земята значимо, а не просто жалко съществуване.
Ако нямаше случки, от които да ни спира дъха, животът щеше да бъде ужасно скучен, сив, еднообразен, времето щеше да тече неумолимо бавно. Колкото битово и елементарно да звучи, че животът е скучен, е истината, защото ако не се случва нищо, от което сърчицето ни да потрепне, земното ни пребиваване ще изгуби смисъла и блясъка си.
Смисълът на живота. Смисълът!? Сякаш е нещо утвърдено, сигурно, константа, може би, та говоря за него. Както се казва "има предположения, но още нищо не е сигурно". А сега обратно по темата. Та ако нямаше нищо, от което да ни спре дъха, сигурно щяхме да сме свидетели на невиждани по масовост и честота самоубийства. Точно приспиващото еднообразие на ежедневието е причина много хора да сложат край на живота си. Някой с "положение" в обществото, материално осигурен, ще си отиде на младини заради отегчение, докато друг, за който всеки ден е нещо ново, непознато, дори борба за оцеляване, ще живее дълго и няма да се обезвери до последно.
Изводът е, защото винаги има извод, че какъвто и да си, ако в живота ти не се случват събития, от които да ти спре дъха, или казано по друг начин, да ти се вдигне адреналина, то ти си вече мъртвец.
Това е друга формулировка на известната фраза, че е от значение не колко си живял, а как си живял. Животът се измерва с преживяното. Като се говори за спиране на дъха, се имат предвид събитията, които са оказали влияние върху светогледа ни, направили са присъстването ни на Земята значимо, а не просто жалко съществуване.
Ако нямаше случки, от които да ни спира дъха, животът щеше да бъде ужасно скучен, сив, еднообразен, времето щеше да тече неумолимо бавно. Колкото битово и елементарно да звучи, че животът е скучен, е истината, защото ако не се случва нищо, от което сърчицето ни да потрепне, земното ни пребиваване ще изгуби смисъла и блясъка си.
Смисълът на живота. Смисълът!? Сякаш е нещо утвърдено, сигурно, константа, може би, та говоря за него. Както се казва "има предположения, но още нищо не е сигурно". А сега обратно по темата. Та ако нямаше нищо, от което да ни спре дъха, сигурно щяхме да сме свидетели на невиждани по масовост и честота самоубийства. Точно приспиващото еднообразие на ежедневието е причина много хора да сложат край на живота си. Някой с "положение" в обществото, материално осигурен, ще си отиде на младини заради отегчение, докато друг, за който всеки ден е нещо ново, непознато, дори борба за оцеляване, ще живее дълго и няма да се обезвери до последно.
Изводът е, защото винаги има извод, че какъвто и да си, ако в живота ти не се случват събития, от които да ти спре дъха, или казано по друг начин, да ти се вдигне адреналина, то ти си вече мъртвец.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Все права защищены
Да!Нещата(красиви или грозни) от които спира дъха ни така или иначе се случват!Това не означава,че сме МЪРТВИ!Прави ни слепи ако не ЗАБЕЛЯЗВАМЕ,че се случват и мъртви ако сме безразлични и безучастни в КИПЕЖА около нас!За да сме истински ЖИВИ...може би трябва да бъдем и Творци-предизвиквайки спиращи дъха(нашия и на хората около нас)ситуации и събития!??Та ...човек може да избира между Наблюдател,Творец ,Слепец и Мъртвец!А може и да е съвкупност от някой от тях!?Дето се вика:...Живота ври от събития,но дали ще сме сензорни да ги Познаем и Усетим?
