Животът не се брои с броя на вдишвания, а с броя, когато ти спира дъха
Това е друга формулировка на известната фраза, че е от значение не колко си живял, а как си живял. Животът се измерва с преживяното. Като се говори за спиране на дъха, се имат предвид събитията, които са оказали влияние върху светогледа ни, направили са присъстването ни на Земята значимо, а не просто жалко съществуване.
Ако нямаше случки, от които да ни спира дъха, животът щеше да бъде ужасно скучен, сив, еднообразен, времето щеше да тече неумолимо бавно. Колкото битово и елементарно да звучи, че животът е скучен, е истината, защото ако не се случва нищо, от което сърчицето ни да потрепне, земното ни пребиваване ще изгуби смисъла и блясъка си.
Смисълът на живота. Смисълът!? Сякаш е нещо утвърдено, сигурно, константа, може би, та говоря за него. Както се казва "има предположения, но още нищо не е сигурно". А сега обратно по темата. Та ако нямаше нищо, от което да ни спре дъха, сигурно щяхме да сме свидетели на невижд ...