7 дек. 2007 г., 20:44

Жътварят на сърца

2.2K 1 0
2 мин за четене
Не бих могла да си представя живота без любов, без болките, свързани с нея и с всички прекрасни моменти, които я съпътстват. Дори сега, когато се чувствам така опустошена, не те мразя за това, което ми причини.
Да, наистина не те мразя, защото не мога да ненавиждам човека, който до вчера съм обичала безумно. Даже ти прощавам, все пак и аз имах вина. Нека съвестта ти не намери покой.
Никоя друга няма да те обича както аз. Никоя друга не знае какво е истинска любов, изпитана към един лъжец и един предател. Едно истинско и велико чувство към човек, който не заслужава това усещане. Сваляш всички мои защити, но не се страхувам от тебе, Жътварю на сърца, по-силна съм. Никога вече не бих ти позволила да раздираш душата ми и да отнемаш сърцето ми.  Друг ще бъде моят кръст и друг ще бъде моят спасител.
Потъвам бавно в забрава, а отчаяни гласове крещят в главата ми да мразя и да искам отмъщение. Но и те са по-слаби от мен. Мракът няма да има власт над мен, не... Не злото е силата, която ме поддържа жива.
Днес слънцето пак ще изгрее и ще погали с лъчите си някои, а други ще изгаря. Светът не се интересува от малките драми, които неизменно са важни, той не спира своя ход. Както ще направя и аз. Ще продължа по пътя си и всеки ще има правото да ме наранява, ако го допусна. Но аз също ще мога да наранявам, възможност, която често пропускам, но не забравям напълно.
Жътварю, ти можеш ли да се похвалиш, че си изпитвал някога истинско нещо? Ненавист? Но, моля те, каква ти ненавист може да те завладее, ако преди това не си успял да почустваш нещо красиво? Нима си мислиш, че можеш да си зъл, ако преди това не разбереш какво е доброто? Ти си в ужасна заблуда, но няма значение. Ти не можеш да чувстваш, да усещаш каквото и да било...
Аз няма да забравя болката, но и няма й се отдам. Винаги ще имаш място в сърцето ми, едно малко кътче, което можеш да разкъсваш всеки път, когато пожелаеш. Не това не е мазохизъм, това е бъдещето, което ще допусна да стане реалност. Не мога да избягам, оставам в твой плен, обгърната от страдание, но в сърцевината носеща любов. Истинска и краят й ще бъде смъртта на една планета, която се завърта около Слънцето.
Всичко е кръговрат. И преди е имало щастие и пак ще има...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кралицата на извънземните Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...