7.12.2007 г., 20:44 ч.

Жътварят на сърца 

  Есета » Философски
1760 1 0
2 мин за четене
Не бих могла да си представя живота без любов, без болките, свързани с нея и с всички прекрасни моменти, които я съпътстват. Дори сега, когато се чувствам така опустошена, не те мразя за това, което ми причини.
Да, наистина не те мразя, защото не мога да ненавиждам човека, който до вчера съм обичала безумно. Даже ти прощавам, все пак и аз имах вина. Нека съвестта ти не намери покой.
Никоя друга няма да те обича както аз. Никоя друга не знае какво е истинска любов, изпитана към един лъжец и един предател. Едно истинско и велико чувство към човек, който не заслужава това усещане. Сваляш всички мои защити, но не се страхувам от тебе, Жътварю на сърца, по-силна съм. Никога вече не бих ти позволила да раздираш душата ми и да отнемаш сърцето ми.  Друг ще бъде моят кръст и друг ще бъде моят спасител.
Потъвам бавно в забрава, а отчаяни гласове крещят в главата ми да мразя и да искам отмъщение. Но и те са по-слаби от мен. Мракът няма да има власт над мен, не... Не злото е силата, която ме поддържа жива.
Днес слънцето пак ще изгрее и ще погали с лъчите си някои, а други ще изгаря. Светът не се интересува от малките драми, които неизменно са важни, той не спира своя ход. Както ще направя и аз. Ще продължа по пътя си и всеки ще има правото да ме наранява, ако го допусна. Но аз също ще мога да наранявам, възможност, която често пропускам, но не забравям напълно.
Жътварю, ти можеш ли да се похвалиш, че си изпитвал някога истинско нещо? Ненавист? Но, моля те, каква ти ненавист може да те завладее, ако преди това не си успял да почустваш нещо красиво? Нима си мислиш, че можеш да си зъл, ако преди това не разбереш какво е доброто? Ти си в ужасна заблуда, но няма значение. Ти не можеш да чувстваш, да усещаш каквото и да било...
Аз няма да забравя болката, но и няма й се отдам. Винаги ще имаш място в сърцето ми, едно малко кътче, което можеш да разкъсваш всеки път, когато пожелаеш. Не това не е мазохизъм, това е бъдещето, което ще допусна да стане реалност. Не мога да избягам, оставам в твой плен, обгърната от страдание, но в сърцевината носеща любов. Истинска и краят й ще бъде смъртта на една планета, която се завърта около Слънцето.
Всичко е кръговрат. И преди е имало щастие и пак ще има...

© Кралицата на извънземните Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??