16 июл. 2007 г., 09:27

Как се каляваше стоманата 

  Эссе
4824 0 0
2 мин за четене
Как се калява стоманата... между огън и лед... между две битки, без момент да подиша... да помисли през какво минава... как се калява стоманата - в трудности, когато единствената мисъл е: "Няма връщане "... само най-смелите изгарят мостовете зад себе си, за да нямат друг избор... и само напред... през огън и лед...
Изгаряш, а след малко зъзнеш от студ... и тялото ти... и духа ти крещят: "СПРИ! СТИГА! НЕ МОГА ПОВЕЧЕ! ДОСТАТЪЧНО!"... нека да крещят, кой ли ги слуша... в мрака на цялата болка се чува едно демонично гласче, което, смеейки се, шепне: "Няма стига! Ако ще мреш - мри и да се приключва, а ако - не - върви!"... и вървиш, докато огънят не ти се стори студен, а леда не започене да те изгаря... докато устните ти не се напукат и не забравиш за какво са ти служили, докато ръцете ти не загрубеят и не забравиш какво е нежно докосване, докато не ти кажат: "Тичай 10 км!"... а ти пробягаш 20км...
Как се калява стоманата?... калява се, когато няма милост към стоманата... когато я изгаряш в адов огън, когато е гъвкава, а ти я удряш с най-тежкия чук... отново и отново... докато не стане така, както ти пожелаеш... когато не я подчиниш на волята си... а после в леда... става като камък... вече нито един твой удар не може да я засегне, но въпреки това носи белезите ти... силна, режеща косъм, режеща лист, режеща вятър, силна, но във формата, която си и дал... и винаги можеш пак да я промениш... и тя винаги ще се поддаде... и винаги ще изстине... и винаги ще става по-силна, по-добра, по-режеща от преди...
Как се калява стоманата?... калява се в битка... когато се чува само звукът от стомана, удряща друга стомана... когато нечия ръка я води в битка... винаги безгласна, винаги силна, винаги побежаваща... когато нищо вече не я променя, но само формата й... когато остава само отпечатъка от нечии пръсти... споменът за някоя битка, докато е заключена в малкия килер за оръжия... докато чака някой друг да се нуждае в своята си битка от нея... да му проправя път, да се осланя на нея... докато стоманата не стане жива... не пее в битка, не шепти след нея, не те зове и от най-тъмната стая, в която си я затворил... докато не я забравиш, но тя тогава пак се калява... в самотата на тишината... когато никой не се грижи за нея, когато на никого не е нужна... в тишината на самотата...
Как се калява стоманата?... калява се, когато някой очаква от нея да победи... не и дава право да си мисли: "Не мога!"... когато и се дава предназначение и тя го следва... стоманата трябва да е силна, трябва да е студена, трябва да ти служи, тя трябва да е най-доброто ти оръжие... няма избор... или ще е... или ще загине още под първия удар на чука в ковачницата... калява се, когато учи тайните на сътворението си... целите, с които е създадена... учи тайните на огъня и на леда... учи, че изборът "Или напред, или не", не е никакъв избор изобщо... калява се, когато, ден след ден, разбира, че това е живота й... в битка да е студена и силна, допряна в лицето на изморения боец да е  студена и силна, напоена с горещата кръв на противника, да е студена и силна... силна и студена...
Никога топла... никога слаба... никога победена... дори загубила всичките си битки...

 

© Тони Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??