Да те обичам е да се събудя до теб преди миглите ми да са пропуснали първите отблясъци светлина…

Да раздвижа тялото си и да усещам как твоето го следва – като вълни, гонещи се на повърхността на океана…

Да усещам жаждата си по теб рано сутрин като най-естественото  състояние…

Да правя любов с теб, докато сънят все още не се е оттеглил от очите ми и точно ти да заченеш в мен новия ден…

Да текат минути, часове, а аз да не искам да се отлепям от теб…

Да преминавам през дните, мислейки постоянно за теб, чувствайки как си, докосвайки те в съзнанието си, разговаряйки с теб…

Да те жадувам, да те копнея, да те мечтая…

Да се тревожа, да се притеснявам, да ме боли…

Да се съмнявам, да те ревнувам, да ми липсваш…

Да те търся около мен, да те чувам и усещам, дори когато те няма…

Да съм до теб, когато мен ме няма, да усещаш дъха ми, като полъх и допира ми, като ласка…

Да бъда точно там, където ме очакваш…

Да виждам с очите ти и тупкам с пулса ти…

Да моля времето да спре и някой невидим и несетивен да ни пази, когато, обезумели и отдадени един на друг, почти забравяме действителността…

Да искам да пиеш от мен, да се храниш от мен…

Да слушам задъханите ти влажни думи в ухото си…

Да те обичам е да те имам, дори когато си далеко…

Да те желая, дори когато тялото ми отказва да ме следва…

Да те мисля, дори когато се свия в обятията ти…

Да поделя с теб желанията си, преживяванията си, надеждите и страховете си…

Да ти вярвам, да ме убеждаваш без думи и водиш нанякъде…

Да знам, че мога да се среша или гримирам, гледайки теб, не огледалото…

Да крача до теб и да чувствам, че се грижиш за мен…

Да ти говоря с целувки, да ме слушаш с устни…

Да позволя на капките да се стичат по телата ни…

Да ме омагьосва огнен пламък, докато отпивам кехлибарена течност – в обятията ти…

Да те обичам…

Да те обичам дори е това, да знам, че мога да кажа много, малко или нищо, но ти ще ме разбереш…