12.09.2009 г., 12:04

Какво е да те обичам...

4.4K 0 3
3 мин за четене

 

Да те обичам е да се събудя до теб преди миглите ми да са пропуснали първите отблясъци светлина…

Да раздвижа тялото си и да усещам как твоето го следва – като вълни, гонещи се на повърхността на океана…

Да усещам жаждата си по теб рано сутрин като най-естественото  състояние…

Да правя любов с теб, докато сънят все още не се е оттеглил от очите ми и точно ти да заченеш в мен новия ден…

Да текат минути, часове, а аз да не искам да се отлепям от теб…

Да преминавам през дните, мислейки постоянно за теб, чувствайки как си, докосвайки те в съзнанието си, разговаряйки с теб…

Да те жадувам, да те копнея, да те мечтая…

Да се тревожа, да се притеснявам, да ме боли…

Да се съмнявам, да те ревнувам, да ми липсваш…

Да те търся около мен, да те чувам и усещам, дори когато те няма…

Да съм до теб, когато мен ме няма, да усещаш дъха ми, като полъх и допира ми, като ласка…

Да бъда точно там, където ме очакваш…

Да виждам с очите ти и тупкам с пулса ти…

Да моля времето да спре и някой невидим и несетивен да ни пази, когато, обезумели и отдадени един на друг, почти забравяме действителността…

Да искам да пиеш от мен, да се храниш от мен…

Да слушам задъханите ти влажни думи в ухото си…

Да те обичам е да те имам, дори когато си далеко…

Да те желая, дори когато тялото ми отказва да ме следва…

Да те мисля, дори когато се свия в обятията ти…

Да поделя с теб желанията си, преживяванията си, надеждите и страховете си…

Да ти вярвам, да ме убеждаваш без думи и водиш нанякъде…

Да знам, че мога да се среша или гримирам, гледайки теб, не огледалото…

Да крача до теб и да чувствам, че се грижиш за мен…

Да ти говоря с целувки, да ме слушаш с устни…

Да позволя на капките да се стичат по телата ни…

Да ме омагьосва огнен пламък, докато отпивам кехлибарена течност – в обятията ти…

Да те обичам…

Да те обичам дори е това, да знам, че мога да кажа много, малко или нищо, но ти ще ме разбереш…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АНИ ИВАНОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...