В днешния забързан и динамичен, материален свят, Земята се върти около един
единствен идеал - парите. Много хора са тотално заслепени от блясъла им, че
забравят за духовното си осъвършенстване и издигане. Аз искам да видя един свят
без лъжи и измами, но найвече искам да зърна истинската същност на хората, които
се крият зад множеството маски. В един момент се оказва, че сме заобиколени от
"клоуни". Те се смеят, радват се с теб, дори когато плачеш. Всички се виждаме и
обичаме вътре в този цирк. Искам да видя поне за момент отвъд този маскарад, да
прозра истинската същност на хората, които ме заобикалят и твърдят, че са мой
приятели или врагове. Красотата на един човек се крие в неговата истинска
същност. Тя се "спотайва" дълбоко в недрата на неговата душа. Добре, но как да
разберем какъв е един човек, като постоянно той е сложил маската на лицемерието
и егоизма? Как ли би изглеждал един свят без маски? Той би се обърнал с главата
надолу, защото изключително малко хора са такива, каквито се показват в
обществото. Дали наличието на една маска е лицемерие? Истината е, че с нея
винаги можем да излезем от всяко положение, да кажем точните думи, в точния
момент. О да, звучи прекрасно, но не заблуждаваш ли самия себе си? По този начин
бягаш само от проблемите си, а не се изправяш очи в очи с тях. Искам да се
сблъскам с хората без техните маски, това е една от моите съкровен мечти. Но
майка Тереза не напразно е казала, че човек пролива най-много сълзи от сбъднати
мечти. Представи си само един свят без маски. Хората разкриват истинската си
същност, най-близките ти хора стават твой предатели. Когато ги няма всичките
маски, светът не е чак толкова розов, както изглежда. Всичко се променя, а от
тази промяна боли неимоверно много. Изграденият от теб душевен покой се
сгромолясва с трясък, трясък, който отеква в твоето съзнание и ти "казва" от
днес се изправяш със света такъв, какъвто е в действителност. Но сега, когато
гледам през прозореца на двора, малките дечица се смеят истински, тяхната душа
няма капчица злоба, се замислям за маската, която всички ни носим- маската на
живота. Но когато се опитам да прозра какво се крие зад нея, аз откривам само и
единствено смъртта. Осъзнавам, че тази маска не искам да бъде свалена от никой,
дори и от най-големите ми врагове. Не искам да виждам зад нея, защото един път
прозрял ли си смъртта, няма връщане назад. Заблуда ли е това или на мен ми се
струва, че колкото повече маски държи един човек, толкова повече неговата съвест
го изоставя? Изоставя го чувството за правилното и неправилното. за доброто и
злото. Искам да мога поне за момент да кажа: "Най-после видях светът без маските
си", но се замислям, че всички тези маски са ни нужни, за да запазим себе си от
хорската жлъч, лъжи и интриги. Ако покажеш истинското си лице, те ще те смачкат
веднага. Затова всички ние държим маски, зад които се крием, а толкова искаме да
можем вечер, на тъмно да бъдем самите ние, без маските ни, а можем ли?