В днешния забързан и динамичен, материален свят, Земята се върти около един единствен идеал - парите. Много хора са тотално заслепени от блясъла им, че забравят за духовното си осъвършенстване и издигане. Аз искам да видя един свят без лъжи и измами, но найвече искам да зърна истинската същност на хората, които се крият зад множеството маски. В един момент се оказва, че сме заобиколени от "клоуни". Те се смеят, радват се с теб, дори когато плачеш. Всички се виждаме и обичаме вътре в този цирк. Искам да видя поне за момент отвъд този маскарад, да прозра истинската същност на хората, които ме заобикалят и твърдят, че са мой приятели или врагове. Красотата на един човек се крие в неговата истинска същност. Тя се "спотайва" дълбоко в недрата на неговата душа. Добре, но как да разберем какъв е един човек, като постоянно той е сложил маската на лицемерието и егоизма? Как ли би изглеждал един свят без маски? Той би се обърнал с главата надолу, защото изключително малко хора са такива, каквито се показват в обществото. Дали наличието на една маска е лицемерие? Истината е, че с нея винаги можем да излезем от всяко положение, да кажем точните думи, в точния момент. О да, звучи прекрасно, но не заблуждаваш ли самия себе си? По този начин бягаш само от проблемите си, а не се изправяш очи в очи с тях. Искам да се сблъскам с хората без техните маски, това е една от моите съкровен мечти. Но майка Тереза не напразно е казала, че човек пролива най-много сълзи от сбъднати мечти. Представи си само един свят без маски. Хората разкриват истинската си същност, най-близките ти хора стават твой предатели. Когато ги няма всичките маски, светът не е чак толкова розов, както изглежда. Всичко се променя, а от тази промяна боли неимоверно много. Изграденият от теб душевен покой се сгромолясва с трясък, трясък, който отеква в твоето съзнание и ти "казва" от днес се изправяш със света такъв, какъвто е в действителност. Но сега, когато гледам през прозореца на двора, малките дечица се смеят истински, тяхната душа няма капчица злоба, се замислям за маската, която всички ни носим- маската на живота. Но когато се опитам да прозра какво се крие зад нея, аз откривам само и единствено смъртта. Осъзнавам, че тази маска не искам да бъде свалена от никой, дори и от най-големите ми врагове. Не искам да виждам зад нея, защото един път прозрял ли си смъртта, няма връщане назад. Заблуда ли е това или на мен ми се струва, че колкото повече маски държи един човек, толкова повече неговата съвест го изоставя? Изоставя го чувството за правилното и неправилното. за доброто и злото. Искам да мога поне за момент да кажа: "Най-после видях светът без маските си", но се замислям, че всички тези маски са ни нужни, за да запазим себе си от хорската жлъч, лъжи и интриги. Ако покажеш истинското си лице, те ще те смачкат веднага. Затова всички ние държим маски, зад които се крием, а толкова искаме да можем вечер, на тъмно да бъдем самите ние, без маските ни, а можем ли?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.