3 июн. 2009 г., 17:27
2 мин за четене
Всеки ден излизаме, разкарваме се, виждаме се с нови хора. Всеки е забързан за някъде, ту за работа, ту за среща, ту за училище. Но дали някой разбира всъщност защо бърза?! Какво ще стане ако закъснееш малко?
Взирам се в лицата на хората. Едни замислени, други притеснени, трети не им пука. Всеки човек има различно изражение - нашата маска. С маската прикриваме чувствата си, прикриваме истинското си „Аз”. Правим се на такива, каквито не сме, искаме да ни харесат, слагаме тази маска, която те харесват. А ние печелим ли нещо, дали ще сме по-щастливи, когато ни приемат? А близките ни? Дали ще ни харесат, когато се правим на други, когато приемаме „убийствената маска”? Така убиваме не само нас самите, но и хората, които ни заобикалят. Дали сме помислили и за тях?
Щастието в наши дни се разбира по друг начин. За едни щастието е да си богат, за други да си здрав, трети да са с хората, които обичат, а други не вярват в щастието, защото животът им бил нещастен. А за нас, какво е щастието?
Седя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация