Капка по капка времето изтича, материята се движи и променя, променят се животът и светът... изворите бликат, пълнят се и преливат, а човекът търси онази живителна влага, която ще утоли жаждата му, ще го пречисти и ще му даде нови сили, за да продължи своя път – напред и нагоре!
И така е било винаги, откакто свят светува!
Капка радост в глътка живот, капка обич в глътка взаимност, капка амбиция в глътка дихание, капка истина в откровение, доверие и приятелство! Капка по капка – вяра в доброто, в големия смисъл на малките неща, в бъдещето и мира, които ни очакват!... Капките, без които залъкът е сух и горчив, очите и устните пресъхват, усмивките угасват, а светлината на деня бавно и неусетно изтлява, приглушена в горещата жарава на залеза, лишена от най-ярките си, чисти и искрящи струйки жизнерадост!
Понякога една-единствена капчица е необходима, за да ни възвърне увереността и оптимизма, да ни провокира, да ускори пулса ни, за да усетим свободата, да почувстваме и осезаем с всичките си сетива, че дишаме, че можем да бъдем; да ни изправи срещу трудностите, за да имаме волята да побеждаваме, да бъдем устремени, упорити и дръзки, за да успяваме и постигаме целите си! Капка по капка... Една капка надежда е достатъчна, за да почувстваме и осъзнаем, че някой е загрижен и мисли за нас!
Капката е мигът на преливането, мигът на сливането в единство. Тя е дар от съдбата, неин знак, частица от тайнството, от неделимата същност на човека, неговата хуманна, естествена, неподправена и необходима връзка с природата; частица от средата, на която принадлежим изцяло и завинаги!
Капката е дух и материя, най-синтезираният израз на устойчивата концепция за живота, микроскопичен модел на узряващата за промяна общност, топящото се зрънце енергия, изпаряващата се в пространството илюзия... капката е кратко дихание на надеждата, импулс, провокиращ борбата за оцеляване и себеосъществяване! Капка по капка – безсмъртното, действено и преобразяващо начало на извора, от който блика щастието и ни прави по-мъдри, по-човечни и по-добри: с мощта и енергията на милиарди капки, увлечени в общ устрем, в стихиен кипеж, в бушуващия водовъртеж, във вихъра на емоцията, които изпълват душите и сърцата с любов и лекота и придават пълнота на мислите, на чувствата – в най-успокояващия и утоляващ ритъм!
Капка по капка – бисерчета в необята, светулки, уловени в мигове на съзерцание и прозрение за вечните истини на живота! Драгоценните капки на съдбата – нейно благо, нейна воля, кръговрат на раждането и смъртта, звън и музика на пресътворението! Капка по капка... Сладки като отвара от горски билки, лекуваща сърцето! Безтегловни и прозрачни, но изличаващи човешките слабости и предразсъдъци! Бистри сълзи от очите на познанието, през които под невидими ъгли преминават лъчите на проникновението! Капка по капка... Генетични кодове на чувствата, готови да бликнат като гейзери на страстта! Броеници от капчици святост и капчици безумие, от капчици на детството, на младостта и щедростта!
Натежали, облаците се изливат в безброй дъждовни капки... И всяка една от тях се превръща в малко слънце, за да заискри дъгата – небесният мост към необята и вечността, към вселената на красотата и съвършенството!
Капка по капка... единственият земен път към рая!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
Харесах есето! Поздрав, Мариан!