Като малки вярвали ли сте в приказки?
2 мин за четене
Като малки вярвали ли сте в приказки? А сега? Какво ще кажете за тях? Не мислите
ли, че са измислени от някой безнадежден и наивен романтик?! Може би да, а може би
не, знам ли и аз.Децата вярват в приказките, дали не е полезно понякога и за
нас възрастните да вярваме! Когато пораснем преставаме да вярваме.Защо? Сякаш
губим цяла част от себе си, когато преставаме да вярваме, било то в приказките,
било то в Господ. Спомнете си, когато сте били деца как с цялото си същество сте
вярвали в тези красиви приказки, където красива принцеса намира своя принц,
своята любов, романтично, нали?! Ами Дядо Коледа? Погледнете детето до себе си,
щастливо е нали? Има някаква неразбираема енергия около него, дали е вярата?
Сега се обръщам към всички деца: огледайте се около себе си, погледнете
възрастните. Какво видяхте, скъпи мои?! Много тъжно, нали?! Всички те,
възрастните, сякаш вървят, без да знаят на къде отиват, нямат в какво да вярват,
няма го Дядо Коледа, няма я Снежанка със седемте джуджета, няма я Спящата
Красавица! Добре - дотук с приказките, те са само метафора, лошото е, че
когато човек порасне,( не се отнася до всички възрастни) престава да вярва,
престава да иска да вярва в самият живот, в любовта, в добрата дума, в
благородството и най-лошото - в себе си!! Някъде прочетох, че когато сме
деца, ние сме перфектни и го осъзнаваме. Защо когато пораснем преставаме да
вярваме в това? Защо преставаме да вярваме в самите себе си? Докато сме "пубери"
все още има някакъв остатък от тази вяра, едно гласче някъде дълбоко в нас се
опитва да изкрещи: "хейй, какво правиш, защо не искаш да повярваш?" Само от нас
зависи как ще премине живота ни: дали ще се вслушаме в гласчето или ще изберем
живот в студена тишина! Затова, мили хора, вярвайте, ако искате, дори в
приказките!! Днес си мислех: “ Хей, колко си зле, момиче! Още вярваш, че някой
принц от приказките ще дойде и ще си заживеете щастливо и доволно”, но сега
знам, че няма нищо по-ценно от това да вярваш, да мечтаеш като невинно
дете, за което мечтите са всичко! Понякога мечтите се сбъдват или поне ми се
иска да вярвам, че се сбъдват! Не бива обаче да се пренасяме в света на мечтите
напълно - и от прекалено мечтаене няма особено голяма полза. Но ако е с
мярк , мечтайте и вярвайте с цялото си сърце, с цялото си същество!
ли, че са измислени от някой безнадежден и наивен романтик?! Може би да, а може би
не, знам ли и аз.Децата вярват в приказките, дали не е полезно понякога и за
нас възрастните да вярваме! Когато пораснем преставаме да вярваме.Защо? Сякаш
губим цяла част от себе си, когато преставаме да вярваме, било то в приказките,
било то в Господ. Спомнете си, когато сте били деца как с цялото си същество сте
вярвали в тези красиви приказки, където красива принцеса намира своя принц,
своята любов, романтично, нали?! Ами Дядо Коледа? Погледнете детето до себе си,
щастливо е нали? Има някаква неразбираема енергия около него, дали е вярата?
Сега се обръщам към всички деца: огледайте се около себе си, погледнете
възрастните. Какво видяхте, скъпи мои?! Много тъжно, нали?! Всички те,
възрастните, сякаш вървят, без да знаят на къде отиват, нямат в какво да вярват,
няма го Дядо Коледа, няма я Снежанка със седемте джуджета, няма я Спящата
Красавица! Добре - дотук с приказките, те са само метафора, лошото е, че
когато човек порасне,( не се отнася до всички възрастни) престава да вярва,
престава да иска да вярва в самият живот, в любовта, в добрата дума, в
благородството и най-лошото - в себе си!! Някъде прочетох, че когато сме
деца, ние сме перфектни и го осъзнаваме. Защо когато пораснем преставаме да
вярваме в това? Защо преставаме да вярваме в самите себе си? Докато сме "пубери"
все още има някакъв остатък от тази вяра, едно гласче някъде дълбоко в нас се
опитва да изкрещи: "хейй, какво правиш, защо не искаш да повярваш?" Само от нас
зависи как ще премине живота ни: дали ще се вслушаме в гласчето или ще изберем
живот в студена тишина! Затова, мили хора, вярвайте, ако искате, дори в
приказките!! Днес си мислех: “ Хей, колко си зле, момиче! Още вярваш, че някой
принц от приказките ще дойде и ще си заживеете щастливо и доволно”, но сега
знам, че няма нищо по-ценно от това да вярваш, да мечтаеш като невинно
дете, за което мечтите са всичко! Понякога мечтите се сбъдват или поне ми се
иска да вярвам, че се сбъдват! Не бива обаче да се пренасяме в света на мечтите
напълно - и от прекалено мечтаене няма особено голяма полза. Но ако е с
мярк , мечтайте и вярвайте с цялото си сърце, с цялото си същество!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Стефанова Все права защищены
