Като малки вярвали ли сте в приказки? А сега? Какво ще кажете за тях? Не мислите
ли, че са измислени от някой безнадежден и наивен романтик?! Може би да, а може би
не, знам ли и аз.Децата вярват в приказките, дали не е полезно понякога и за
нас възрастните да вярваме! Когато пораснем преставаме да вярваме.Защо? Сякаш
губим цяла част от себе си, когато преставаме да вярваме, било то в приказките,
било то в Господ. Спомнете си, когато сте били деца как с цялото си същество сте
вярвали в тези красиви приказки, където красива принцеса намира своя принц,
своята любов, романтично, нали?! Ами Дядо Коледа? Погледнете детето до себе си,
щастливо е нали? Има някаква неразбираема енергия около него, дали е вярата?
Сега се обръщам към всички деца: огледайте се около себе си, погледнете
възрастните. Какво видяхте, скъпи мои?! Много тъжно, нали?! Всички те,
възрастните, сякаш вървят, без да знаят на къде отиват, нямат в какво да вярват, ...