Изостави ме като някаква вещ. Използва ме, докато ти бях интересна, а след това ме захвърли като боклук, без дори да се замислиш за моите чувства и желания. А аз, за разлика от вещите, имах чувства, имах и желания... Имах и сърце! И всичко това беше свързано само и единствено с теб. За първи път след толкова много връзки реших да вложа всичко в една и точно тогава ти сложи край на радостта ми... И пак настъпи мрак в душата ми. Но този път боли. При това толкова силно, че искам да крещя, за да може целият свят да разбере за мъката ми и той да скърби с мен. И небето да заплаче, както плачеше в деня, когато си замина. А сега си с друга, по-добра или по-лоша? Няма значение! Важното е, че сега тя те прегръща и докосва така, както някога аз. А може би и по-добре?! Сега тя целува устните ти и отпива от любовта ти, докато аз изплаквам поредните сълзи и се чудя как да събера сърцето си, за да може пак да забие нормално, както преди. Но едва ли ще мога, след като една малка частица е при теб и никога няма да мога да си я върна. Затова, благодарение на теб, сърцето ми никога няма да е същото и винаги, когато те види, пареща болка ще тръпне дълбоко в мен и една сълза винаги ще е посветена на теб... Дори и след години!