Кое е важно? Да знаеш, или ...
Много пъти съм се чудила: кое е ценното? Да знаеш, или да намираш и систематизираш знание. По времето, когато това ми беше работата, да уча, имах проблеми. Първо, защото не можех и не исках да наизустявам уроците. Исках да разбера какво казват. Исках да го свържа с вече разбрани неща. Не винаги успявах. Някои неща и сега са ми непонятни. Някои неща са извън сферата на любопитството ми, а други ме вълнуват и привличат. Давам си сметка, че няма важни и маловажни знания. Те са важна част от цялостна система знания за живота, средата, механизмите, които движат живота. Все още, толкова години след като не съм длъжна да уча, продължавам. Тласка ме желанието да разбера. Защо? Как? Това са основни, според мен въпроси. Те ни водят към други подвъпроси. И, започвам да се съмнявам в ценността на дипломите и сертификатите. Толкова много хора се стремят към тях. Те отварят пътя към кариери. А, дали има прогрес в знанията и уменията на човека, гонещ кариера, или нещата са в една ограничена и неусвоена сфера? Мисля, че знаем твърде малко. Че има толкова много знание, което да добавим към вече съществуващото, на правилното място и то да не е в главите на малцина. Но, как да се събуди любопитството на мнозинствата? Колкото повече хора изпитват такова любопитство, толкова повече знание ще трупат! Опит! Умения! А, това означава устойчив прогрес на всички. Ако аз подбирах кадри, дипломата нямаше да е фактор. Много често зад нея не стоят нито знания, нито умения. Ще търся любопитството към съответната сфера. Наясно съм, че енциклопедичните умове са малко. Това не е проблем. Но, всеки ум е отворен към някоя тема от битието ни. Любопитството на мнозина е по-широко и покрива няколко профила. Знание, придобито от любопитство е трайно. Свързано с нова и нова информация, то води до експертиза. До умения, придаващи истинска ценност на човека. Няма възраст. Умът трябва да расте до последния дъх на човека!
За жалост, основите на общественното развитие са други. Базирани са не на жажда за добиване на знание, а на усвояване на съществуващото. Грешка! От една страна, винаги изоставаме, от друга, насилственото вграждане на знание води до отпор. За това и масовото нежелание на децата да учат, или нетрайните знания. За това и дефицитът от знания и умения на завършващите кадри. За това и неудоволствието да се ходи на работа. Това е живот срещу течението! Много по-изтощителен, от колкото, ако живеем по течението. Тласкани от любопитството!
Та, остава въпросът: как да събудим и подхранваме любопитството към тайните на живота? Не към тайните на хората, а на живота! И, кое е по-ценно? Енциклопедичните знания, или умението да надграждаш знанието? Своето и като цяло. Защото, знанието, поне за сега, е необхватно! Като вселената!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
