което движи
Изгубих го...
не усещам повече
движението в мен.
Блъскащо, раздиращо,
искащо навън.
Мозъкът ми спря да диша
Гледам и мълча.
Не, защото знам.
Защото няма нищо.
Притъпено... безвкусно
едно и също...
от днес нататък
аз спирам да
живея
пресъхвам..
Никой Не знае Какво Е!
и всичко е там
всичко е вътре
ръцете ми треперят с ключа
Повярвай!
Чуй ме,
но не слушай
гласа ми...
Това не трябваше да бъде изкуствено...
не е
Знам!
Не е!
Проблемът
е, че мисля,
че има
проблем
знам, че мога
знам, че мога
вярвам, че мога...
... почти...
черна капка
в кристала.
Вълни.
последни
глътки светлина
Тъмно и отровно...
Сковани. Упоени.
Повлечени
обратно
със спокойни очи.
Колкото и да искам,
няма да мога.
Колкото и да искам,
никога няма да се докосна отново
до всичко, заключено в мен.
някога...
дано прогори обвивката отвътре...
нали...
не...
няма...
отвътре съм аз...
аз съм отвън
сив и безличен
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлин Николов Все права защищены
