Имаше нещо лудо в това надбяване с времето.
Желанието на една жена и мълчанието при мъжа.
Разминаваха се в посоките, тя бе страстна и темпераментна, той – неуверен и ленив за секса, затова и тишината бе толкова различна като звукове- звън от камбани и песен на щурче. Тя се нуждаеше от силни и плътни ръце, въпреки лъжовните думи. И всяко приласкаване на Другия, раждаше отново пълнотата от живота в Сърцето и. Така нейните очи изглеждаха големи при допира до тялото и тръпките екстаз се сливаха с Безкрая. И имена, и дати, и врагове, и спомени, намираха център и за кратко почти се допълваха. Нямаше тревога, страх, нихилизъм, отричането бе подало ръка на вярата и обичта.
Сливане, могъщо от изригване на вулкан. Лавата не гореше кожата, а охлаждаше болката от отчуждението. Смъртта като явление не стигаше до сетивата им, до аз и ти. Далеч от хоризонта нямаше цвят, мирис, образ. Не бе набръчкана като паднало есенно листо, миришеше на лавандула и карамел. Устните отпиваха като цветен прашец всяко ...