Когато извеждах евреите от Египет нещата бяха значително по-прости в сравнение с решаването на задачата да създам Новата Художествена Литература с български автори, които публично заявяват, че ще правят това, а реално правят точно обратното.
Еврейската върхушка бе на моя страна и ги накарах да дойдат и да ме молят да ги изведа, а тук направо ме набутаха в някакъв Сайт на Интернет, където поетесите се разтоварват, а поетите не могат и се оказва, че хората не искат да бъдат обезпокоявани. То и болшинството от евреите не искаха да излизат от Египет, а и после, когато тръгнахме да воюваме из пустинята, бунтовете срещу мен не спираха, но рувимците, а те бяха многобройна моя гварция, си знаеха работата – прочистването на племената от недоволните си беше тяхна постоянна задача. И нещо друго – тогава всички вървяхме заедно, а сега – съобразяване с индивидуалните особености на всеки автор… отчитане на спецификата на положението му.
Тогава водех и създавах един народ, а сега създавам човечеството. Тогава говорех от името на Бога, за да не ме помете стихията на недоволството, сега им казвам, че аз съм Царят на боговете и те се смеят, правя им всякакви фокуси, а те се смеят още по-силно – още малко и ще се научат да се смеят като мен.
Но си давам ясна сметка за едно. Тогава имаше върхушка, сега доведох един друг Цар да я направи и той създаде българската аристокрация, но тя пък не чете. А и създаването на българската интелигенция не е национален въпрос, а общочовешки – с други думи, целта е българите да се впишат в цялостния световен процес, за да могат да тръгнат и към Европа, и да създават, каквото и да е, та дори това да е и литература…
Но все пак, имаме напредък – появи се анонимна опозиция, която, след неуспешните бунтове, започна да се занимава с оценъчна дейност, малко нервно наистина, но нали е още млада…А и децата знаят, че за да започне някакво развитие трябва да се формират противоположни страни и тенденции, които да влязат помежду си в борба и единство. Ще отглеждам това противоречие, пък дано опозицията проговори, с което ще подкараме нещата от ХуЛа към ХуЛа по-успешно и невинно-откровено,а не така невротично…та дори цинично.
© Валери Рибаров Все права защищены
В литературата не е прието да се влиза с неразбиране, ругатни и техните производни, а който го прави, си поема отговорността!