Когато кафето изстива в чашата
Виждали ли ли сте утайка? Тъмна, мътна, цапаща. Стояща на дъното, а усещаща се на повърхността. Тя е дала аромата на кафето, цвета и вкуса му, а сега е външна, странична упадъчна част. Съставлявала е източника, а се е превърнала в излишък. Стои в ъгъла, близо до вратата и очаква подходящия момент да си тръгне. Един миг, след като топлината е напуснала стаята. Само минута, след като усещането за споделеност се е превърнало в моноусещане.
Виждали ли ли сте сведените очи на любим човек? Усещали ли сте момента, в който нещо възпира пътя ви напред? Когато от цяло, дори огромно време опитвате да обърнете гръб, но все не успявате. Както когато опитваш да затвориш вратата, но нещо все я подпира и ти все не успяваш. Както когато тръгваш на път, но имаш усещането, че си забравил нещо у дома и се връщаш обратно. КАФЕТО ИЗСТИВА В ЧАШАТА, ТОПЛИНАТА НАПУСКА СТАЯТА, НО ТИ СИ ТАМ, БЕЗ ДА ЗНАЕШ ЗАЩО! Просто защото чувстваш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Все права защищены
