Когато кафето изстива в чашата
Виждали ли ли сте утайка? Тъмна, мътна, цапаща. Стояща на дъното, а усещаща се на повърхността. Тя е дала аромата на кафето, цвета и вкуса му, а сега е външна, странична упадъчна част. Съставлявала е източника, а се е превърнала в излишък. Стои в ъгъла, близо до вратата и очаква подходящия момент да си тръгне. Един миг, след като топлината е напуснала стаята. Само минута, след като усещането за споделеност се е превърнало в моноусещане.
Виждали ли ли сте сведените очи на любим човек? Усещали ли сте момента, в който нещо възпира пътя ви напред? Когато от цяло, дори огромно време опитвате да обърнете гръб, но все не успявате. Както когато опитваш да затвориш вратата, но нещо все я подпира и ти все не успяваш. Както когато тръгваш на път, но имаш усещането, че си забравил нещо у дома и се връщаш обратно. КАФЕТО ИЗСТИВА В ЧАШАТА, ТОПЛИНАТА НАПУСКА СТАЯТА, НО ТИ СИ ТАМ, БЕЗ ДА ЗНАЕШ ЗАЩО! Просто защото чувстваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Всички права запазени
