angel-angel (АНИ ИВАНОВА)
36 138
1 сент. 2009 г., 10:22

Когато ме боли душата 

  Эссе
4262 0 9
1 мин за четене

Когато ме боли душата…

… неосъзнати капчици пътуват бавно по страните ми, надолу, към изпръхналите устни, които жадно попиват соления им вкус…

… лишени от живот зеници се взират някъде в мрака и сляпо търсят изгубените си пожари…

… танцуващи една с друга стенещи въздишки напускат дробовете ми и се пилеят към безкрая…

… ръцете ми неволно се протягат някъде встрани, но срещат само хладната прегръдка на нищото…

… сърцето губи жажда за живот и разсеяно прескача удар подир удар, без никой да разбере…

… тялото ми предава плътността си и остава по паважа ням спомен от докосване до сенките…

… болката прониква във всяка клетка и с наслада се нанася там с цялата си собственост…

А мислите ми…

… иначе така стройните ми и логични мисли се превръщат в бесен калейдоскоп от светлина, парченца натрошени цветни стъкълца и болка - плътна, наситена и мрачна болка, която безмилостно ми напомня, че съм просто човек…

Когато ме боли душата…

Искам да се скрия…

При теб…

 

© АНИ ИВАНОВА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??