Когато ме боли душата
Когато ме боли душата…
… неосъзнати капчици пътуват бавно по страните ми, надолу, към изпръхналите устни, които жадно попиват соления им вкус…
… лишени от живот зеници се взират някъде в мрака и сляпо търсят изгубените си пожари…
… танцуващи една с друга стенещи въздишки напускат дробовете ми и се пилеят към безкрая…
… ръцете ми неволно се протягат някъде встрани, но срещат само хладната прегръдка на нищото…
… сърцето губи жажда за живот и разсеяно прескача удар подир удар, без никой да разбере…
… тялото ми предава плътността си и остава по паважа ням спомен от докосване до сенките…
… болката прониква във всяка клетка и с наслада се нанася там с цялата си собственост…
А мислите ми…
… иначе така стройните ми и логични мисли се превръщат в бесен калейдоскоп от светлина, парченца натрошени цветни стъкълца и болка - плътна, наситена и мрачна болка, която безмилостно ми напомня, че съм просто човек…
Когато ме боли душата…
Искам да се скрия…
При теб…
© АНИ ИВАНОВА All rights reserved.
