velina (Велина)
54 1597
31 мая 2006 г., 17:25

Когато рамките на мечтите са тесни 

  Эссе
2206 0 15
2 мин за четене

               Когато рамките на мечтите са тесни

                                                   Есе

 

Когато рамките на мечтите са тесни само Слънцето може да ми даде укора си, за да ги сбъдна – виждайки го си казвам “И аз мога!”. Или Ти. Защото Ти си моето Слънце! И когато дойда при теб просто ме прегърни и изпрати с целувка.

Защото понякога имам нужда от тази прегдъдка. И тя пречи на онези досадни граници да се скъсяват до рамките, пречещи ми да живея. А мечтата е целта ми – смисъла да съм тук, да се доказвам, да оставам говорена. И отказвам да мечтая, ако нямам Слънце за укор и за прегръдка.

Знам, че си мой и ти знаеш, че съм твоя. Но понякога просто ми го казвай. Защото всяка твоя дума ми дава силата да погледна към Слънцето.

И когато рамките на мечтите ми започнат да се стесняват, пак ще дойда при теб. А ти само ме прегърни и целуни – това ми стига, за да погледна горе. Там – горе, където всеки рано или късно търси прошката, за да извини себе си. Или търси музата в звездите – Очите на Вселената. Неизказаното оставям на Слънцето – погледни го, то знае как да вдъхновява.

© Велина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??