Когато рамките на мечтите са тесни
Когато рамките на мечтите са тесни
Есе
Когато рамките на мечтите са тесни само Слънцето може да ми даде укора си, за да ги сбъдна – виждайки го си казвам “И аз мога!”. Или Ти. Защото Ти си моето Слънце! И когато дойда при теб просто ме прегърни и изпрати с целувка.
Защото понякога имам нужда от тази прегдъдка. И тя пречи на онези досадни граници да се скъсяват до рамките, пречещи ми да живея. А мечтата е целта ми – смисъла да съм тук, да се доказвам, да оставам говорена. И отказвам да мечтая, ако нямам Слънце за укор и за прегръдка.
Знам, че си мой и ти знаеш, че съм твоя. Но понякога просто ми го казвай. Защото всяка твоя дума ми дава силата да погледна към Слънцето.
И когато рамките на мечтите ми започнат да се стесняват, пак ще дойда при теб. А ти само ме прегърни и целуни – това ми стига, за да погледна горе. Там – горе, където всеки рано или късно търси прошката, за да извини себе си. Или търси музата в звездите – Очите на Вселената. Неизказаното оставям на Слънцето – погледни го, то знае как да вдъхновява.
© Велина All rights reserved.
