6 сент. 2005 г., 21:23

Когато съдбата... 

  Эссе
2138 0 3
Когато съдбата те притисне, боли. Но когато съдбата те притисне, виждаш щастието в живота си. А и нима не боли, когато за пръв път отворим очи, когато за пръв път вдишаме?
Когато съдбата те притисне осъзнаваш колко си слаб и започваш да цениш всеки миг.
И ето, че съдбата ми диша във врата, но не ме е страх! Знам, че щом отблъсна страховете си, ще живея отново.
И ето, че съдбата гледа право в очите ми, но и аз не измествам погледа си!
Какво си мислиш? Че ще ме спреш?
Ще мина през теб, не защото съм твоя робиня, а защото ти си моя избор.
Ще мина през теб, не защото трябва, а защото искам.
Когато съдбата те притисне, боли. Но когато съдбата те притисне, отваряш очите си.
И по-добре не ги затваряй, щом тя се отдалечи, защото това не значи, че е престанала да те наблюдава!


Посветено на операцията, която ми предстои.

© Мая Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??