Ще ти се усмихна - като първия път, когато те видях. Естествена, непринудена, обикновена... и много, много красива. Излъчването, присъствието, добрината ти - просто няма как да се скрие това, което виждах за пръв път. Идваше срещу мен, все едно чакаше моя поглед и внимание. И аз го направих! В мига, щом те зърнах - мигом се влюбих в теб. Наистина, не осъзнах как стана това... един момент остана в мен за цял живот. Където мислите ни се срещнаха, а усмивките - истински прегръдки на душите ни. Срещата беше неповторима - усетих, че и ти го почувства. Защото ми отвърна - прие това, което изпращах към теб. С един топъл поглед и усмивка ти ме погали. И онзи цитат на Гьоте: О, миг, поспри! Ти си тъй си прекрасен! Повече от всичко исках мигът да бъде вечност. Вечност, в която двама с теб да бъдем главни герои! Рисуващи, хванали ръцете си с багри от чувства. За да оцветим живота помежду си с много любов!
Поспря за малко, въздъхна и продължи! Някой чакаше теб. Друг, който преди мен бе срещнала. В ...