Поглеждам облаците и топлите летни капки прегръщат лицето ми. Протягам ръка към теб и двамата се понасяме в танца си сред малките локвички. Стъпка след стъпка, танцува смехът ни, капките около нас, вятърът в косите ни и блясъкът от все по-голямото щастие, което ни обгръща. Подхлъзваш се и падаш на тревата, а аз падам след теб. И отново прегърнати се завъртаме върху зеления килим, който ни подарява още безброй капчици и цветчета. Преставаме да се въртим, оставаме, смеейки се, да лежим един до друг. Докосвам ръката ти и поглеждам в очите ти. Толкова пълни с топлина са, толкова сияйни... Казват, че всичко се променя, че и тази топлота ще се промени. Да, ще стане още по-силна. Сигурна съм, защото и аз го изпитвам. Знам, че и ти усещаш по-силно вятъра, че виждаш по-красиви цветовете. Но знаеш ли колко прекрасен си? Знаеш ли колко прекрасни са минутите, часовете и дните с теб? Знаеш ли, колко щастлива ме правиш, щом те видя усмихнат? Ето, още една от сладките ти усмивки, подарява ми не само ...