27 июл. 2005 г., 22:46

Кой?!

Эссе

2.2K 0 10

1 мин за четене

И един слънчев ден се събуждаш някъде в небитието, за да откриеш, че всичко, което си бил, всъщност не си бил ти. Опитваш да заспиш отново, за да се събудиш какъвто преди, но явно това е съдбата ти и тя те следва.
А сега, когато си друг, как да убедиш и себе си и другите, че си същия, който познават? А същия ли си всъщност? И това сега ли си ти или си бил тогава?
"Това, което е писано, ще стане!"
А това, което аз си написах, какво не му харесвате на него?
"Господ има планове за теб!"
А моите планове, какво не им харесва на тях?
Но докато се обърнеш, вече си този, който си, и забравяш кой си бил. Като приказката за стълбата, която учихме в училище.
Живота има странни похвати да ти помага да намираш себе си. Но може би статистиките ги сочат за най-ефективни.
Наранени сме, сърдити на целият свят, а после, когато заради старата болка намираме нещо прекрасно и сме щастливи, забравяме да се извиним, да благодарим, да повярваме...
И сега, в моят неоспорим спад, в сриването на целия ми свят, аз ще намеря сили да се усмихна и да благодаря. Защото кой знае какво може да излезе от това? Кой може да каже какъв си, докато си в плен на собствените си илюзии за себе си?
Как можеш да разбереш какво е да станеш, ако не падаш?
Как може да познаеш бялото, ако никога не си виждал черно?
Как можеш да твърдиш, че се познаваш, ако никога не си имал шанса да избягаш от себе си?
И ето, аз бягам! И щом сте толкова велики, настигнете ме...

Посветено на 3-ката ми на най-важният ми кандидатстудентски изпит ...:)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Маичка (Мая)

Мерси

2005-08-01T14:32:56+03:00
сълзичка (Сълзичка)

Браво!

2005-08-01T12:45:43+03:00
Маичка (Мая)

И аз така мисля. Пък и ние сме доказали, че сме творци и че ни бива. Творецът прави нещата на първо място за себе си, защото творчеството го прави щастлив. Учителят по математика на Айнщайн му е казал, че за нищо не става, Пикасо е бил най-големият бедняк и неудачник за времето си, е когато Ван Гог си е отрязал ухото, за да се нарисува, едва ли го е интересувало, че вероятно разбираш ли може да изхрани внуците си след време, образно казано. Стихотворението на Вазов "Борът" (ако се не лъжа така му беше името) е коментирано пред него като символ на силната Българска държава, бурите били турците, корените - Русия, а когато Вазов ги чул, казал : Ами аз просто исках да опиша бора, но щом така ви харесва...Как може критиката, изписана за нещо, да е по-силна от това, което творецът е искал да каже или от начина дори, по който всеки отделен адресат избира да го приеме. Не го разбирам това. И ако знам, както знам, че съм чела като луда и все пак съм била освен начетена и оригинална, как е може някой да дойде и да ми каже, че не ставам? При положение, че най-добрия му приятел сигурно ще е на коренно различно мнение. Мисълта ми е, че дори да ме смята за глупава, съм сигурна за себе си, че му е било интересно да прочете написаното. И това е най-важното.
Благодаря ви за подкрепата. Може да не станем велики журналисти, но писането винаги ще ни обединява.

2005-07-30T23:41:10+03:00
daik (Георги Динински)

Деси
Свалям ти шапка
точно така
На теста Творец ли съм имаш 100%
Твореца никога не се отказва!!!!!!!!!

2005-07-30T21:19:03+03:00
Himera (Деси)

Мая, не си единствената недопусната до изпит по журнал. в СУ И аз съм така, но няма да се отказвам! И ти недей! Ще им докажем,че можем,нали? Между другото изпита в СУ ми помогна да напиша "Изповед- мечтание"...

2005-07-30T20:58:00+03:00