Маичка (Мая)
36 39
27 июл. 2005 г., 22:46

Кой?! 

  Эссе
1951 0 10
1 мин за четене
И един слънчев ден се събуждаш някъде в небитието,  за да откриеш, че всичко, което си бил, всъщност не си бил ти. Опитваш да заспиш отново, за да се събудиш какъвто преди, но явно това е съдбата ти и тя те следва.
А сега, когато си друг, как да убедиш и себе си и другите, че си същия, който познават? А същия ли си всъщност? И това сега ли си ти или си бил тогава?
"Това, което е писано, ще стане!"
А това, което аз си написах, какво не му харесвате на него?
"Господ има планове за теб!"
А моите планове, какво не им харесва на тях?
Но докато се обърнеш, вече си този, който си, и забравяш кой си бил. Като приказката за стълбата, която учихме в училище.
Живота има странни похвати да ти помага да намираш себе си. Но може би статистиките ги сочат за най-ефективни.
Наранени сме, сърдити на целият свят, а после, когато заради старата болка намираме нещо прекрасно и сме щастливи, забравяме да се извиним, да благодарим, да повярваме...
И сега, в моят неоспорим спад, в сриването на целия ми свят, аз ще намеря сили да се усмихна и да благодаря. Защото кой знае какво може да излезе от това? Кой може да каже какъв си, докато си в плен на собствените си илюзии за себе си?
Как можеш да разбереш какво е да станеш, ако не падаш?
Как може да познаеш бялото, ако никога не си виждал черно?
Как можеш да твърдиш, че се познаваш, ако никога не си имал шанса да избягаш от себе си?
И ето, аз бягам! И щом сте толкова велики, настигнете ме...


Посветено на 3-ката ми на най-важният ми кандидатстудентски изпит ...:)

© Мая Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси
  • Браво!
  • И аз така мисля. Пък и ние сме доказали, че сме творци и че ни бива. Творецът прави нещата на първо място за себе си, защото творчеството го прави щастлив. Учителят по математика на Айнщайн му е казал, че за нищо не става, Пикасо е бил най-големият бедняк и неудачник за времето си, е когато Ван Гог си е отрязал ухото, за да се нарисува, едва ли го е интересувало, че вероятно разбираш ли може да изхрани внуците си след време, образно казано. Стихотворението на Вазов "Борът" (ако се не лъжа така му беше името) е коментирано пред него като символ на силната Българска държава, бурите били турците, корените - Русия, а когато Вазов ги чул, казал : Ами аз просто исках да опиша бора, но щом така ви харесва...Как може критиката, изписана за нещо, да е по-силна от това, което творецът е искал да каже или от начина дори, по който всеки отделен адресат избира да го приеме. Не го разбирам това. И ако знам, както знам, че съм чела като луда и все пак съм била освен начетена и оригинална, как е може някой да дойде и да ми каже, че не ставам? При положение, че най-добрия му приятел сигурно ще е на коренно различно мнение. Мисълта ми е, че дори да ме смята за глупава, съм сигурна за себе си, че му е било интересно да прочете написаното. И това е най-важното.
    Благодаря ви за подкрепата. Може да не станем велики журналисти, но писането винаги ще ни обединява.
  • Деси
    Свалям ти шапка
    точно така
    На теста Творец ли съм имаш 100%
    Твореца никога не се отказва!!!!!!!!!
  • Мая, не си единствената недопусната до изпит по журнал. в СУ И аз съм така, но няма да се отказвам! И ти недей! Ще им докажем,че можем,нали? Между другото изпита в СУ ми помогна да напиша "Изповед- мечтание"...
  • Да, но няма какво да напиша, там всички спорите за завишени или не изисквания, за нещата общо, като цяло. Аз винаги съм се имала за различна, може да звучи банално, може да звучи даже надуто, но съм го чувала прекалено много пъти за себе си, а и съм го чуствала, което е по важното. Всъщност всеки е различен по свой начин и не искам да подценя всички добри оценки. Разочарована съм защото се чуствам неразбрана, а всичко, което исках, беше да отида на изпита по журналистика, нищо повече. Възможно е и в крайна сметка да не съм добра, но знам че стила си на писане няма да променя, защото на първо място го правя за себе си, а и те едва ли ще промнят изискванията си и мнението си. Така че няма какво да кажа по въпроса...(макар че в крайна сметка може би на всички тези неща мястото им е там, не тук, но просто неискам да го пиша там и тва е)
  • Чудесно е , че не се отказваш
    Погледна ли форума?
  • Да, в СУ по литература, благодарение на което не ме допуснаха до журналистиката и т.н. Но важното в случая е, че и аз си знам, че ме бива. Твърде много съм го доказвала на другите и сама на себе си. Тъй че ако те немогат да разберат стила ми, на който никога няма да изневеря със зубрене и разтягане на локуми, това си е техен проблем.
  • Чудесно
    Никога не позволявай да те откаже един изпит
    Аз не позволих
    И ти го можеш
    В СУ ли беше изпита и по какво
    ако е в СУ можеш да ми пишеш тук (влез във форума там коментираме разгорещено СУ и несправедливостите им)

    www.forum.uni-sofia.bg
  • И аз така мисля. Всяко зло за добро. Мерси
Предложения
: ??:??