Кой?!
1 min reading
И един слънчев ден се събуждаш някъде в небитието, за да откриеш, че всичко, което си бил, всъщност не си бил ти. Опитваш да заспиш отново, за да се събудиш какъвто преди, но явно това е съдбата ти и тя те следва.
А сега, когато си друг, как да убедиш и себе си и другите, че си същия, който познават? А същия ли си всъщност? И това сега ли си ти или си бил тогава?
"Това, което е писано, ще стане!"
А това, което аз си написах, какво не му харесвате на него?
"Господ има планове за теб!"
А моите планове, какво не им харесва на тях?
Но докато се обърнеш, вече си този, който си, и забравяш кой си бил. Като приказката за стълбата, която учихме в училище.
Живота има странни похвати да ти помага да намираш себе си. Но може би статистиките ги сочат за най-ефективни.
Наранени сме, сърдити на целият свят, а после, когато заради старата болка намираме нещо прекрасно и сме щастливи, забравяме да се извиним, да благодарим, да повярваме...
И сега, в моят неоспорим спад, в сриването на целия ми свят, аз ще намеря сили да се усмихна и да благодаря. Защото кой знае какво може да излезе от това? Кой може да каже какъв си, докато си в плен на собствените си илюзии за себе си?
Как можеш да разбереш какво е да станеш, ако не падаш?
Как може да познаеш бялото, ако никога не си виждал черно?
Как можеш да твърдиш, че се познаваш, ако никога не си имал шанса да избягаш от себе си?
И ето, аз бягам! И щом сте толкова велики, настигнете ме...
Посветено на 3-ката ми на най-важният ми кандидатстудентски изпит ...:)
А сега, когато си друг, как да убедиш и себе си и другите, че си същия, който познават? А същия ли си всъщност? И това сега ли си ти или си бил тогава?
"Това, което е писано, ще стане!"
А това, което аз си написах, какво не му харесвате на него?
"Господ има планове за теб!"
А моите планове, какво не им харесва на тях?
Но докато се обърнеш, вече си този, който си, и забравяш кой си бил. Като приказката за стълбата, която учихме в училище.
Живота има странни похвати да ти помага да намираш себе си. Но може би статистиките ги сочат за най-ефективни.
Наранени сме, сърдити на целият свят, а после, когато заради старата болка намираме нещо прекрасно и сме щастливи, забравяме да се извиним, да благодарим, да повярваме...
И сега, в моят неоспорим спад, в сриването на целия ми свят, аз ще намеря сили да се усмихна и да благодаря. Защото кой знае какво може да излезе от това? Кой може да каже какъв си, докато си в плен на собствените си илюзии за себе си?
Как можеш да разбереш какво е да станеш, ако не падаш?
Как може да познаеш бялото, ако никога не си виждал черно?
Как можеш да твърдиш, че се познаваш, ако никога не си имал шанса да избягаш от себе си?
И ето, аз бягам! И щом сте толкова велики, настигнете ме...
Посветено на 3-ката ми на най-важният ми кандидатстудентски изпит ...:)
© Мая All rights reserved.
И аз съм така, но няма да се отказвам! И ти недей! Ще им докажем,че можем,нали? Между другото изпита в СУ ми помогна да напиша "Изповед- мечтание"... 