И един слънчев ден се събуждаш някъде в небитието, за да откриеш, че всичко, което си бил, всъщност не си бил ти. Опитваш да заспиш отново, за да се събудиш какъвто преди, но явно това е съдбата ти и тя те следва.
А сега, когато си друг, как да убедиш и себе си и другите, че си същия, който познават? А същия ли си всъщност? И това сега ли си ти или си бил тогава?
"Това, което е писано, ще стане!"
А това, което аз си написах, какво не му харесвате на него?
"Господ има планове за теб!"
А моите планове, какво не им харесва на тях?
Но докато се обърнеш, вече си този, който си, и забравяш кой си бил. Като приказката за стълбата, която учихме в училище.
Живота има странни похвати да ти помага да намираш себе си. Но може би статистиките ги сочат за най-ефективни.
Наранени сме, сърдити на целият свят, а после, когато заради старата болка намираме нещо прекрасно и сме щастливи, забравяме да се извиним, да благодарим, да повярваме...
И сега, в моят неоспорим спад, в сриването на целия ми свят, а ...