„Кой съм аз и какво очаквам от другите”

         „Един човек може да бъде и добър, и лош, зависи какво са поискали от него и на коя страница са отворили душата му.” – Това го чух в един стар български филм – „Най-добрият човек, когото познавам.”

           Много мислих по този въпрос, наблюдавах хората, с които общувам, и стигнах до извода, че наистина един човек не може да бъде нито само добър, нито само лош. По-важно е да е честен, отзивчив, винаги да казва това, което му е на ума, когато вижда, че приятелите му правят грешки, да се опита да ги вразуми, а не да чака да се провалят.

Ако постигна това, и аз ще имам приятели, на които да се опра в труден момент. С които да споделя и доброто, и лошото, без да ме предадат и без да засегнат тази тънка струна в душата ми, наречена чувствителност. Така, както аз съм съсредоточена в това, което върша, старателна и всеотдайна, очаквам същото и от хората около мен, но често се чувствам самотна, отблъсната и предадена. Може би това е така, защото изисквам твърде много от близките до сърцето си хора. Или по всяка вероятност опираме пак до болезнената чувствителност - състояние, което смятам, че с времето ще преодолявам. Ще се науча да се радвам на обикновените неща и да не обръщам внимание на злобата, завистта и безумието, което за съжаление се крие във всички нас. Ще начертая път, по който да вървя, загърбвайки лицемерието и пошлостта. Надявам се, че по този път ще срещна все по-нови и нови лица, всяко по-добро от предишното. Хора, които ще взимат с пълни шепи това, което им давам, и в замяна ще виждам в очите им, освен отзивчивост, едно неописуемо уважение и благодарност. Взимайки и аз от тази доброта, може би, най-накрая ще дочакам мига, в който си заобиколен от хора, които мислят като теб, живеят като теб и само по поглед могат да разберат какво очакват от другия. Хора, които няма да замълчат, когато видят, че се отклоняваш от пътеката, а ще се опълчат срещу грешките ти, защото „Можеш да се опреш на нещо, само ако то ти окаже съпротива.”