Коледа
Коледа наближава и е време всеки да направи равносметка. И така, сядам, и започвам да мисля. Какво преживях, какво пропуснах, и за какво съжалявам. И така, умът ми тръгва да пътува през най-скритите кътчета на съзнанието. Връщам се назад към себе си, за да мога от себе си отново да тръгна.
Измина още една година изпълнена с копнежи и мечти. Една година, в която мъката и надеждата вървяха неотлъчно до мен. Пребродих света, за да търся нещо ново, нещо невиждано, мисля че търсих жената. Но как и защо аз я срещнах преди толкова време и я загубих, просто нямах достатъчно сили, за да я спра. Да аз нищо ново не търсих, просто бягах от спомените. И сега, преди самата Коледа, се приготвям да тръгна отново. И всеки път бягам все по-надалеч, опитвам се да забравя единственият човек, които сърцето ми отказва да забрави. Уморих се вече да бягам, толкова много се уморих. А и от бягството няма полза. Където и да отида споменат ще живее там, дълбоко в душата ми. Трябва да спра, знам, че трябва, само така ще продължа напред.
Затова, мили дядо Коледа, искам да си пожелая само едно: да срещна човек, който да ме накара да остана. Искам пак да се науча да живея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Григор Колев Все права защищены
